Промяна в начина, по който държавата управлява дигиталните рискове, предлагат от „Възраждане“ с внесен законопроект за изменения в Закона за киберсигурността. Основният акцент е отказ от общи и предварителни забрани върху технологии и преминаване към система, в която решенията се взимат според реално установен риск и конкретна оценка на заплахите.
Според предложението централна роля ще има Съветът по киберсигурността, който ще извършва анализ на риска при използването на информационни и комуникационни технологии, както и при веригите за доставки в стратегически държавни структури. При установени уязвимости органът ще може да препоръчва мерки – от допълнителни защити и контрол до ограничаване на определени доставчици.
В проекта се поставя и ограничение върху практиката за пълни забрани на технологии. Такива ще бъдат допустими единствено при доказан висок риск за националната сигурност, като останалите случаи следва да се третират с по-гъвкави механизми – технически изисквания, засилен мониторинг или диверсификация на доставките.
Вносителите аргументират промяната с необходимост от по-ясни правила за бизнеса и по-ниска регулаторна несигурност. Според тях сегашният модел създава непредвидимост, увеличава административната тежест и може да възпира инвестиции в технологичния сектор.
В оценката на въздействието се посочва, че липсата на ясни критерии за ограничителни мерки може да доведе до непропорционални решения и затруднения при планиране на инвестиции. От „Възраждане“ твърдят, че новият подход ще позволи по-гъвкаво управление на риска и по-добра среда за развитие на цифровата икономика.
Законопроектът е съобразен и с европейската директива NIS2, като целта е България да прилага по-структуриран модел на оценка, вместо общи рестрикции без индивидуален анализ на конкретните заплахи.
Според вносителите очакваният ефект е едновременно повишаване на киберсигурността и подобряване на предвидимостта за бизнеса, което да стимулира инвестициите и технологичното развитие.
