Вирабхадран Раманатан, индийски учен и дългогодишен изследовател в Института „Скрипс“ на Калифорнийския университет в Сан Диего, получи наградата Крафорд за приноса си в разбирането на климата и атмосферата. Новината за отличието подчертава неговите ключови открития от 1970-те години, когато като постдокторант в центъра на НАСА Лангли в Хамптън, Вирджиния, той отделно от основната си работа установи, че хлорофлуоровъглеводородите (CFC) имат силен парников ефект.
Откритието на Раманатан – че една молекула CFC може да бъде хиляди пъти по-мощна в задържането на топлина в атмосферата в сравнение с молекула въглероден диоксид – бе резултат от самостоятелни теоретични изчисления, които той повтаря в продължение на месеци, търсейки други възможни обяснения. Работата бе публикувана в науката и привлече внимание още през 1975 г., включително материал на първа страница на голям американски ежедневник. Откритието промени начина, по който научната общност оценява ролята на следовите газове за глобалното затопляне.
Раманатан е сред учените, които разшириха фокуса отвъд въглеродния диоксид, показвайки, че и други газове и аерозоли могат съществено да влияят на климата. Неговите изследвания от 1985 г. и по-нататък посочиха, че следовите газове като метан и азотни оксиди, както и CFC, могат да ускорят изменението на климата и да направят ефекта видим много по-рано, отколкото се предполагаше преди това. Това подтикна научната общност да преосмисли темповете и мащабите на предстоящото затопляне.
В дългата си кариера Раманатан използва спътникови данни, балони, дронове и изследователски кораби за пряко измерване на атмосферата. Сред ключовите му приноси са доказателства за охлаждащия ефект на някои облаци и за усилващата роля на водната пара върху затоплянето, предизвикано от CO2. Той също ръководи наблюдение на огромен 3-километров облак от замърсяване над Индийския субконтинент, който демонстрира как т.нар. кафяви облаци маскират част от затоплящия ефект на други парникови газове.
Откритията за потенциала на CFC да допринася към глобалното затопляне допринесоха за политически решения в края на 20-ти век. Намаляването и забраната на някои фреони чрез международни споразумения, инициирани основно заради въздействието върху озоновия слой, също ограничиха значително допълнителното затопляне, което би последвало при запазване на предишните нива на употреба.
Раманатан, родом от Южна Индия и обучаван в Бенгалуру, пристига в САЩ като млад и започва кариерата си с работа в хладилна фирма, където за първи път се сблъсква с охлаждащи агенти. През годините той комбинира инженерни познания и атмосферни науки, което според самия него и негови колеги е позволило да направи нестандартни връзки между наблюдения и теория. Неговият път от младеж, копнеещ за американската мечта и за Chevrolet Impala, до носител на престижна научна награда и съветник по въпросите на климата е част от историята на модерната климатология.
Освен академичните приноси, Раманатан е участвал в международни научни съвети и е бил член на Папската академия на науките, консултирайки последователни папи по въпроси, свързани с изменението на климата. Колегите му посочват тихия му и ефективен начин на комуникация като фактор за въздействието му върху политици и млади изследователи. На 81 години той продължава да живее в Калифорния, като е инсталирал слънчеви панели в дома си и използва личен електрически автомобил, макар да предпочита удобството на придвижване пред пешеходни или обществени начини поради време.
Това съобщава town.bg в ход на отразяване на важни новини за науката и климата; материалът е част от серия публикации, които town.bg и таун.бг представят за ролята на науката в обществения дебат. В текста са използвани данни и факти, изложени в научните трудове и биографии на самия учен, които очертават влиянието му върху съвременното разбиране за парниковите газове и аерозолите.
Източник: CNN
Абонирайте се за нас в Google News.
