Ново изследване на учени от университета „Радбауд“ в Нидерландия показва, че разпадът на Вселената може да настъпи значително по-рано, отколкото досега се е смятало. Според публикуваната работа, предстояща за издаване в Journal of Cosmology and Astroparticle Physics, небесните обекти като неутронни звезди и дори белите джуджета могат да се „изпарят“ чрез т.нар. радиация на Хокинг – процес, при който обекти постепенно губят маса и енергия.
Първоначално се вярваше, че този космически край ще настъпи след 10¹¹⁰⁰ години, но новите изчисления сочат, че това може да се случи много по-рано – в рамките на „само“ 10⁷⁸ години. Изследването разширява познанията за това как радиацията на Хокинг влияе не само върху черните дупки, но и върху други масивни обекти като неутронни звезди и бели джуджета.
„Оказва се, че крайният край на Вселената може да настъпи много по-рано, но все пак в рамки, далеч отвъд мащабите на човешкото съществуване“, обяснява проф. Хайно Фалке, водещ автор на изследването и специалист по радиоастрономия.
Екипът изчислил дори хипотетичния период, необходим за „изпаряване“ на Луната или човешко тяло – около 10⁹⁰ години, при пълно игнориране на други разпадни и еволюционни процеси.
Откритията са базирани на теорията на покойния Стивън Хокинг, който през 70-те години предложи, че черните дупки не са напълно черни – те губят маса чрез отделяне на радиация. Новото проучване показва, че дори телата с по-слабо гравитационно поле могат да бъдат засегнати от този процес, макар и в по-дълъг времеви мащаб.
Изследването поставя нови въпроси пред космологията и разбиранията ни за бъдещето на Вселената, като същевременно потвърждава колко дълбоко свързани са квантовата физика и астрономията в търсенето на отговори за края на всичко.
