Александър Вучич призна в неделя вечерта, че губи предсрочните парламентарни избори в Сърбия, и посочи, че Студентската листа ще бъде най-силната група в новото Народно събрание със собствено мнозинство. Признанието на практика слага край на 12 години управление, а скоро след думите му Белград се изпълни с празнуващи хора.
Първата прогноза на „Ипсос“ и ЦеСИД, излъчена от телевизия N1, дава на студентите 52% от подадените гласове. Листата на Вучич събира 39,3%.
Самостоятелно управление за студентите
По същата прогноза Студентската листа ще заеме 138 от общо 250 места в парламента, което е значително повече от 126-те мандата, нужни за самостоятелно мнозинство. На листата на Вучич се падат 104 места.
Бившият президент, който оглавяваше листата, също потвърди, че студентите ще имат мнозинство, като според неговите сметки Сръбската прогресивна партия (СНС) ще получи 105 депутати. Малко преди изявлението му държавната телевизия РТС беше съобщила, че той предстои да говори пред симпатизантите си.
Още през деня Вучич беше заявил пред медиите, че ще се съобрази с волята на избирателите, независимо от изхода. „Както винаги съм казвал, ако загубим, ще го признаем, ако спечелим, ще продължим както досега, и това е“, каза той, като добави, че очаква много висока активност и че вечерта ще покаже дали партията му остава на власт, или минава в опозиция.
Центърът на сръбската столица бързо се превърна в арена на всеобщо ликуване. Част от празнуващите не можеха да повярват на резултата и със смях се питаха дали победата не е дошла твърде лесно. Още преди да излязат първите данни, пред затворената избирателна комисия се събираха граждани, които викаха студентския призив „пумпай“ и „Свършен е!“, а шофьорите ги подкрепяха с клаксони.
Небивала мобилизация и инциденти
Изборният ден премина при изключително високо участие. Според ЦеСИД и „Ипсос“ до 19:00 ч. са гласували 67,6% от избирателите, а наблюдателите от ЦРТА отчетоха 67,8% – с 13 до 14 процентни пункта повече в сравнение с вота през 2023 г. Частичните данни сочат най-високата активност в страната след разпада на Югославия. Очакванията бяха до затварянето на секциите в 20:00 ч. процентът да се повиши с още три-четири пункта и да се доближи до рекорда от 71,4%, постигнат през 1990 г.
Сърбите извън страната също излязоха масово. Пред секциите в Лондон, Виена и Чикаго се образуваха дълги опашки, като в посолството във Великобритания хората чакаха до три часа. Гласовете от диаспората достигнаха рекорден брой, макар че за избирателите в САЩ, Канада и Австралия часовете бяха неудобни.
Имаше и напрежение. В Лесковац, на юг от страната, гласуването в една от секциите беше прекъснато заради скандал с представител на малка партия, поради което тя работи до 23:00 ч. По-късно двама членове на комисията се сбиха и полицията трябваше да се намеси.
Засилено полицейско присъствие и международна тревога
Части от улица „Краля Милана“ в центъра на Белград, където е седалището на Републиканската избирателна комисия, бяха отцепени. В Пионерския парк срещу Народното събрание, където е разположен спорният провладен лагер „Чациленд“, бяха изпратени десетки жандармеристи, а кордони бяха поставени и пред Президентството. След сигнали, че властите подготвят разгонване на протестиращи, студентите призоваха хората да избягват местата с много полиция и цивилни лица и да запазят спокойствие и достойнство.
Раша Неделков, който ръководи мисията на ЦРТА, определи като силно тревожен факта, че за първи път избиратели нямат достъп до Републиканската избирателна комисия – не могат да подават жалби, нито да се доближат до сградата. Той се въздържа от коментар за оценките на международните наблюдатели, които ще бъдат обявени на пресконференция на следващия ден. Неделков изрази съжаление, че евродепутати се движат из Белград с полицейска охрана, и посочи това като лакмус за състоянието на свободите в страната.
Посланикът на ЕС заяви, че Съюзът е дълбоко обезпокоен от сигналите за насилие. Загриженост изрази и Алиша Кърнс, бивш председател на комисията по външни работи на британската Камара на общините. В публикация в X тя настоя сръбското правителство да осигури безопасността на гражданите и да не позволява тяхното сплашване или военни заплахи срещу тях, като призова Лондон и Брюксел недвусмислено да покажат на Белград, че мирът трябва да бъде опазен.
Избирателната система и залогът на вота
Сърбия излъчва 250-те си депутати в единен избирателен район, като гражданите гласуват за затворени партийни листи, а не за конкретни кандидати. Обичайната бариера е 3%, с изключения за партиите на националните малцинства.
Преди резултатите политологът Флориан Бибер от Университета в Грац изтъкна, че от ключово значение ще бъде дали три по-малки формации ще влязат в парламента. Това са изпадналите според него в криза социалисти, дългогодишен партньор на Вучич, както и опозиционните националистическа „Автентична десница“ и проевропейска „Европейска Сърбия“. По думите му, ако студентите останат далеч под 50%, самостоятелното съставяне на кабинет би било трудно.
Вотът беше най-голямото изпитание за Вучич, откакто пое властта преди 12 години. Той се проведе след почти две години на масови протести срещу предполагаема корупция в държавата и институциите, започнали след железопътна катастрофа през 2024 г. и водени от студентите, които още в началото настояваха за предсрочни парламентарни избори. Малко преди гласуването Вучич закри кампанията си в Ниш.
Опонентите на Вучич, който в миналото е бил министър на информацията в кабинета на Слободан Милошевич, го обвиняват в националистическа реторика, близки отношения с Русия и Китай и застой в евроинтеграцията на Сърбия. В навечерието на изборите той ограничи и достъпа на част от журналистите, като не допусна „ненужни медии“ в централата си в изборната нощ.
