Япония е на път да се превърне в център на глобален спор след откриването на изключително богато подводно находище на злато в потопен вулканичен кратер край югоизточното си крайбрежие. Учените установиха, че хидротермалните извори в района, известни като „черни пушачи“, изхвърлят големи количества златни частици и образуват така нареченото „невидимо злато“, което е химически свързано в минерали на океанското дъно и не се вижда с просто око.
Откритият кратер Хигаши-Аогашима, разположен в изключителната икономическа зона на Япония на около 350 км южно от Токио, притежава концентрации на злато, които според изследователите са най-високите, регистрирани досега на планетата. Това прави мястото особено привлекателно за потенциален търговски добив, тъй като кратерът е сравнително плитък в сравнение с други подобни хидротермални полета.
Екипи от университетите в Шидзуока, Васеда и Токио анализираха скали от района с помощта на изключително чувствителна масспектрометрия. Резултатите показаха, че златото се съдържа като наночастици, „заключени“ в пирита – минерал, познат като „златото на глупаците“ поради външната си прилика с благородния метал. Авторите на проучването, публикувано в научно списание, посочват, че именно пиритът в този кратер демонстрира рекордни концентрации на истинско злато.
Откритието породи бърза реакция в научната общност и сред природозащитни организации. Активните хидротермални извори поддържат уникални и специализирани екосистеми, населени от форми на живот, които все още не са напълно проучени. Сред тях са редки ракообразни, тръбни червеи, гъби, корали и дълбоководни безгръбначни и риби, които се адаптират към екстремните условия около „черните пушачи“.
Историята на опитите за комерсиален добив в морето няма много успехи. Предишен проект край Папуа Нова Гвинея се провали поради финансови проблеми и силни протести, довели до загуби за 85 милиона долара. В отговор на подобни рискове редица тихоокеански държави подкрепят мораториум върху дълбоководния добив до 2030 г., за да се даде време за международни правила и допълнителни изследвания.
Япония обаче не се присъедини към тази група и продължава да насърчава проучванията и технологичните разработки в областта на дълбоководния минен добив. Поддръжниците на развитието аргументират, че ресурсите са ценни за стратегическата и икономическа независимост, докато критици предупреждават за възможни необратими щети върху океанските местообитания.
С оглед на тези противоположни интереси се открива остър морален и политически въпрос: да се разреши ли индустриално експлоатиране на находищата преди пълното изследване и опознаване на екосистемите или да се приеме предпазен подход, който да предпази неизвестни видове и научна стойност. Международната научна общност настоява за внимателни оценки на въздействието и дългосрочни изследвания преди всякакви решения за мащабен добив.
В публичния дебат важна роля играят както икономическите аргументи, така и научните данни за биоразнообразието в района на Хигаши-Аогашима. Част от резултатите и насоките за бъдещи действия вече са представени от изследователските екипи, а темата бе отразена и в медийното пространство — съобщава town.bg — като важен елемент от актуалните новини за природните ресурси. Онлайн платформи и научни публикации продължават да проследяват развитието, а на обществено ниво въпросът остава сред важните новини, които изискват обмислени решения от правителства и регулатори.
Решението за това дали находището около Хигаши-Аогашима ще бъде експлоатирано ще зависи от международни и национални политики, технологии за минимизиране на щетите и от допълнителни биологични изследвания, които да изяснят стойността и уязвимостта на местните екосистеми. Медийният интерес и вниманието на научната общност гарантират, че дебатът ще продължи с голям обществен и политически натиск от двете страни.
Източник: ScienceAlert
Абонирайте се за нас в Google News.
