Предложението на президента Румен Радев за референдум отново разпали дебат в правните и политическите среди. Повод за напрежението стана решението на председателя на 51-ото Народно събрание да не включи предложението в дневния ред на парламента, което предизвика остра реакция от юристи и бивши депутати.
Юристът и бивш народен представител Петър Славов определи действията на президента като противоконституционни. В ефира на БНТ той заяви, че Конституцията не допуска провеждането на референдуми, които са в разрез с основния закон. „Ако Радев искаше да е честен, трябваше да попита: ‘Искате ли да напуснем ЕС, за да не спазим ангажимента си по договор?’“, заяви той. По думите му, макар да е необходим акт на Народното събрание, самото предложение на държавния глава е недопустимо още в зародиш.
С различна позиция излезе адвокат Румяна Ченалова, която обвини доц. Наталия Киселова в изземване на функции, принадлежащи единствено на парламента. Според нея, случващото се е безпрецедентен случай в новата история на страната: „Никога досега председател на Народното събрание не е отказвал да разгледа предложение за референдум. Това не е предвидено в закона, защото никога не е било необходимо.“
Ченалова защити и съдържанието на президентското предложение, като подчерта, че то не цели промяна на валутния курс, а просто отлагане на конкретна дата, свързана с приемането на еврото.
Според Славов обаче, въпросът не е в техническите детайли, а в принципа – дали подобен референдум може изобщо да бъде предлаган при ясни ангажименти към Европейския съюз. Той допълни, че сезиране на Конституционния съд от страна на президента би било безпредметно, тъй като няма акт на Народното събрание, който да бъде обжалван. „Възможно е да поиска тълкуване, но това няма да промени процедурата, която вече е в ход“, заключи Славов.
Полемиката около референдума на Радев продължава да разкрива различията в правното тълкуване и политическата стратегия, като темата вероятно ще остане водеща и през следващите седмици.
