София разполага с огромен неизползван ресурс от геотермална енергия, който би могъл значително да намали разходите за отопление на обществени сгради. Това заяви бившият главен архитект на столицата Петър Диков, като припомни разработен преди години проект за използване на минералните води в района на квартал „Лозенец“.
По думите му темата за геотермалната енергия става все по-актуална и е необходимо държавните и общинските институции да ѝ обърнат сериозно внимание, вместо да я подценяват.
Диков обясни, че в миналото е съществувала конкретна идея Националният дворец на културата да бъде отопляван чрез минерални води от находището „Лозенец“, чието използване е предоставено на Столичната община. В близост до храм „Преображение Господне“ температурата на водата достига между петдесет и две и петдесет и четири градуса, което според специалистите е напълно достатъчно за подобна система.
Замисълът предвиждал след извличането на топлинната енергия остатъчната вода да бъде използвана за подгряване на басейн „Спартак“, където също се изразходват значителни средства за отопление.
Според изчисленията отпреди повече от десетилетие реализацията на проекта би струвала около десет до единадесет милиона лева, включително изграждането на допълнителен сондаж. По това време годишните разходи на НДК за отопление възлизали на приблизително три милиона лева, което означавало, че инвестицията би могла да се изплати за сравнително кратък период.
Архитектът припомни и оценките на покойния професор Костадин Щерев, според когото под територията на София се намира огромен потенциал от геотермална енергия, който остава неизползван въпреки възможностите да намали зависимостта от вносни енергийни ресурси.
Освен по темата за енергетиката, Диков коментира и казуса с незаконното строителство в местността Баба Алино. Той посочи, че случаят поставя редица въпроси както за устройственото планиране, така и за контрола върху строителния процес.
По думите му все още липсват ясни отговори как е било възможно подобно строителство да се реализира и подчерта, че отговорност трябва да бъде потърсена на всички нива.
Архитектът направи паралел с нашумелия преди години случай с така нареченото „митничарско селище“ край язовир „Ивайловград“, където десетки постройки бяха изградени без необходимите документи, включително върху държавни терени и в зоната на водоема.
Според него двата случая могат да покажат доколко държавата е способна да реагира последователно при подобни нарушения.
Диков подчерта, че всяка законна сграда трябва да бъде изградена след одобрени инвестиционни проекти и при постоянен контрол по време на строителството. Той обърна внимание и на информацията за проекти, представени на руски език, за които има данни, че са изготвени от чуждестранни проектанти.
По думите му предстои да се изясни дали тези документи отговарят на българските нормативни изисквания и дали са преминали необходимите експертни проверки.
