Предстоящата подмяна на състава на Висш съдебен съвет се очертава като една от първите и най-чувствителни задачи пред 52-рото Народно събрание. Дебатът се концентрира не само върху персоналните промени, а и върху това дали изобщо е възможно да бъде прекъсната дългогодишната зависимост между политическо влияние, магистратура и бизнес интереси.
В ефира на „Тази сутрин“ по bTV анализаторът от Център за изследване на демокрацията Тихомир Безлов изрази резерви, че очакваните промени ще доведат до истински системен пробив. По думите му съществуващият модел може да бъде формално разпаднат, но вероятно ще бъде заменен с нови форми на влияние и пренареждане, а не с реална промяна на правилата.
Той определи България като държава с устойчиви клиентелни практики, в които различни групи периодично преразпределят позиции и ресурси. Според него ключовият проблем остава силната централизация на прокуратурата и ролята на главния прокурор като фигура с прекомерна власт.
Безлов обърна внимание и на дългогодишни процеси на кадрово израстване, при които, по негови думи, не винаги професионалните качества са били водещ критерий. Това е довело до натрупване на проблеми във вътрешната структура на съдебната система.
От своя страна директорът на Антикорупционен фонд Бойко Станкушев подчерта, че по-голямата част от магистратите са професионалисти с почтеност, но системата се компрометира от издигането на неподходящи кадри на високи позиции.
Той изрази позиция, че следващият състав на съдебния съвет трябва да бъде изграден около хора с високи морални стандарти и професионална независимост, като постави акцент върху необходимостта от промяна в критериите за подбор и кариерно развитие.
Станкушев отправи и критични забележки към част от кадровите практики в системата, като подчерта, че проблемът не се свежда само до персоналния състав на бъдещия съвет, а до дългогодишни структурни изкривявания.
Общият извод от експертните оценки е, че реформата на съдебната власт ще бъде дълъг и сложен процес, при който политическата воля ще бъде само един от факторите за реална промяна, но не и гаранция за нейното постигане.
