Най-тежката цена, която българите плащат, не е под формата на данък добавена стойност, а под формата на страх – страх да не изпъкнеш, да не „си навлечеш неприятности“ и да не останеш сам срещу силните на деня. Това заявява кметът на София Васил Терзиев в своя публична позиция, в която описва този страх като ключов механизъм за поддържане на дългогодишна порочна система.
По думите му и днес ясно се очертава познат политически кръг, който действа синхронно и без колебание. Терзиев посочва поименно Делян Пеевски, Бойко Борисов и Слави Трифонов, като ги описва като част от мрежа от зависимости, която не се влияе от тревожните факти за състоянието на страната. Според него за тези среди няма значение, че България остава на последните места в ЕС по доходи, образование и продължителност на живота, нито че хиляди семейства живеят в постоянна несигурност.
Столичният кмет твърди, че моралът и съвестта не играят роля в подобен тип мислене, защото се възприемат като слабост. Той очертава рязък контраст между хората, които се дистанцират от политиката с аргумента, че „не я разбират“, и онези, които реално вземат решенията – разпределят публичните средства, определят правилата, правят назначения и решават кой ще бъде защитен и кой – не.
Терзиев обръща специално внимание на системното обезкуражаване на активните граждани. По думите му това става чрез внушения, че протестите са „режисирани“, че младите професионалисти са ненужни, че „всички са еднакви“ и че усилията за промяна са безсмислени. Целта, според него, е ясна – да бъдат осмени и маргинализирани смелите, за да останат само покорните.
В контекста на предстоящите избори кметът подчертава, че именно вотът е най-достъпният начин за търсене на отговорност. Той призовава гражданите да гласуват независимо от натиск, да отказват да продават гласа си, да подават сигнали при опити за купуване или принуда и да се включват като наблюдатели или застъпници. Като допълнителна гаранция за честността на изборите Терзиев посочва машинното гласуване, което според него значително ограничава възможностите за манипулации.
Кметът напомня и за свое конкретно управленско решение – отказа да подпише документ за близо 400 млн. лева, който, по думите му, би довел до драстично увеличение на такса смет. Според изчисленията му след няколко години едно стандартно четиричленно семейство в столичния квартал „Люлин“ би плащало над 500 евро годишно. Този пример, по думите му, показва защо примирението е ключовият ресурс, без който системата не може да функционира.
В края на позицията си Васил Терзиев отправя и конкретен, практичен призив към софиянци – независимо от политическите им убеждения да изхвърлят отпадъците разделно и да не използват сивите контейнери за строителни и едрогабаритни отпадъци. Според него това не е услуга на властта, а дългосрочна инвестиция в личния бюджет и качеството на живот на самите граждани.
