Страните от Западните Балкани трябва спешно да въведат национални механизми за ценообразуване на въглеродните емисии, за да смекчат ефекта от новите европейски данъци върху енергията от изкопаеми горива. Това предупреждава екологичната организация CEE Bankwatch Network в свой доклад, цитиран от town.bg.
От 1 януари 2026 г. Европейският съюз ще въведе Механизма за корекция на въглеродните граници (CBAM). Той предвижда, че вносителите на стоки – включително електроенергия – от държави извън ЕС ще трябва да плащат за въглеродните емисии, отделени при производството им в страната на произход.
Това означава, че електроенергията, произвеждана основно от въглища в страни като Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония и Сърбия, ще стане значително по-скъпа за европейските купувачи – сред които са Италия, Хърватия, Унгария, Румъния, България и Гърция.
Според анализа на CEE Bankwatch Network, при липса на мерки, износът на ток от региона към ЕС може да се срине почти мигновено, което ще нанесе сериозен удар по приходите на енергийните компании. В момента до 60% от експорта на електроенергия от тези държави се осъществява чрез въглищни централи.
В доклада се подчертава, че ЕС може да направи изключения за страни, които покажат „значителен напредък“ в прилагането на европейските енергийни и климатични регулации – включително чрез въвеждане на собствени системи за въглеродно ценообразуване.
„Ако въведат национални механизми за въглеродно ценообразуване, държавите от региона могат да смекчат ефекта от CBAM и да генерират приходи за устойчив енергиен преход“, се посочва в доклада, цитиран от Reuters.
Изчисленията показват, че подобна система може да донесе до 4,2 милиарда евро годишно за страните от Западните Балкани — средства, които могат да бъдат инвестирани в зелена трансформация и подкрепа на въглищните региони.
„CBAM може да се превърне в стимул за реална енергийна промяна. Той ще принуди правителствата на Западните Балкани да предприемат конкретни стъпки към закриване на старите въглищни мощности и развитие на възобновяеми източници“, коментира Пипа Галап от организацията.
Според таун.бг, това е сред важните новини за бъдещето на енергийния сектор на Балканите, която ясно показва, че зелената трансформация вече не е въпрос на избор, а на икономическо оцеляване.
