Незаконната миграция продължава да бъде едно от най-сериозните предизвикателства пред Европейския съюз, като официалните данни показват, че между издадените разпореждания за напускане на съюза и действително осъществените връщания на граждани на трети държави остава значително разминаване.
Въпреки че България е сред държавите, които ежедневно са подложени на миграционен натиск заради разположението си на външната граница на Европейския съюз, страната не е сред тези с най-голям брой реализирани процедури по връщане на незаконно пребиваващи чужденци. Причината е, че за голяма част от мигрантите България е транзитен маршрут към държавите от Западна Европа, където впоследствие се развиват административните производства по тяхното пребиваване.
Според статистиката на европейската статистическа служба във всички държави членки броят на издадените решения за напускане значително надвишава броя на реално върнатите лица. Сред основните причини за това са продължителните съдебни процедури, липсата на документи за самоличност, както и затрудненото сътрудничество с държавите на произход при приемането на техните граждани.
Основната тежест по изпълнението на процедурите по връщане остава съсредоточена във Франция, Германия, Испания и Гърция. Именно тези страни приемат най-голям брой мигранти и съответно обработват най-много случаи, свързани с незаконно пребиваване и международна закрила.
Макар броят на върнатите мигранти в България да е по-нисък, това не означава по-малко натоварване за националните институции. Значителен ресурс продължава да се насочва към охраната на държавната граница, регистрацията на пристигащите чужденци, разглеждането на молбите за убежище и предотвратяването на незаконното преминаване.
След присъединяването на страната към Шенген ролята на България при защитата на външната граница на Европейския съюз придоби още по-голямо значение. Ефективността на българските гранични служби вече има пряко отражение върху сигурността на цялото пространство без вътрешен граничен контрол.
Експертните оценки сочат, че успехът на миграционната политика не следва да се измерва единствено чрез броя на осъществените връщания. От ключово значение остава способността на държавите да ограничават незаконното преминаване още по външните граници и да управляват ефективно миграционните процеси.
Данните показват още, че Европейският съюз разполага с необходимата нормативна уредба за връщане на незаконно пребиваващи чужденци, но практическото прилагане на тези механизми продължава да зависи от работата на националните администрации, съдебните процедури и международното сътрудничество с държавите извън съюза.
Така България остава сред стратегически най-важните държави в европейската миграционна система, като основната ѝ роля е свързана с контрола върху външната граница и ограничаването на незаконните миграционни потоци към останалите страни членки.
