Българските потребители все по-често усещат цените като прекалено високи, а според бившия председател на Комисията за защита на потребителите Димитър Маргаритов причината трябва да се търси и в разликата между доходите у нас и тези в останалата част на Европа.
„Винаги ще ни се струва скъпо, когато цените са европейски, а заплатите – източноевропейски“, коментира Маргаритов.
По думите му при анализа на цените трябва да се проследи целият път на даден продукт – от производителя до крайния потребител. Той подчерта, че икономическите показатели са обективни и трябва да се установи на кои етапи се появяват изкривяванията.
Прекупвачите под наблюдение
Маргаритов посочи като един от възможните проблеми големия брой посредници между производителите и търговските обекти.
Според него производителите твърдят, че всеки участник по веригата добавя собствена надценка, което в крайна сметка може да доведе до значително увеличение на крайната цена. По думите му в някои случаи продуктът достига до магазина с около 150% по-висока стойност спрямо цената от производителя.
Бившият председател на КЗП смята, че една от възможностите за промяна е укрепването на позициите на производителите, особено на българските компании, които според него не получават достатъчна подкрепа от държавата.
Той призова да бъдат обсъдени мерки, които да ограничат определени практики, без да се нарушава пазарният принцип на икономиката.
Цените на храните растат в световен мащаб
Богомил Николов от „Активни потребители“ обърна внимание и на международния фактор. Според него поскъпването на хранителните продукти не е явление, ограничено само до България, а е част от световна тенденция, която вероятно ще продължи.
Той посочи и различията в данъчното облагане на храните в отделните европейски държави. По думите му България и Дания са сред страните в ЕС, които прилагат единна ставка на ДДС за всички стоки.
Като пример Николов посочи Гърция, където различни продукти и услуги се облагат с различни ставки. Той даде пример с хранене в таверна, при което за алкохолна напитка се начислява 24% ДДС, докато за салата ставката е 9%.
Експертите настояват за реални мерки
Според Николов проблемът е, че обсъждането на цените често остава на повърхностно политическо ниво, вместо да се води задълбочен експертен разговор.
Той призова управляващите да се консултират със специалисти и да анализират възможните решения, преди да предприемат конкретни действия.
Николов се позова и на анализ на Комисията за защита на конкуренцията, в който според него подробно са посочени направленията, по които трябва да се работи.
Основната трудност е, че подобни мерки не дават незабавен ефект. Експертът отбеляза, че управленските решения в тази сфера изискват време, а именно бавният резултат често ги прави по-малко привлекателни за политиците.
На този фон спорът за цените на храните продължава да се върти около няколко основни въпроса – размера на доходите, надценките по веригата, ролята на посредниците, данъчното облагане и възможностите на държавата да влияе върху пазара, без да нарушава неговите основни принципи.
