На 6 септември България отбелязва Деня на Съединението – 140 години от историческото присъединяване на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г.
След Берлинския конгрес от 1878 г. страната е разделена, но националният идеал за обединение продължава да гори сред българите. През 1880 г. е създаден Българският таен централен революционен комитет (БТРЦК), а местните комитети „Съединение“ подготвят почвата за решителното действие.
На 6 септември 1885 г. в Пловдив влизат отрядите на Чардафон Велики (Продан Тишков) и майор Данаил Николаев. Арестуван е областният управител Гаврил Кръстевич, а временно правителство начело с д-р Георги Странски обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България. Два дни по-късно княз Александър Батенберг утвърждава акта с манифест.
Денят е обявен за официален празник с решение на Народното събрание от 1998 г.
Тържества в страната
Кулминацията на честванията ще бъде тържествената заря-проверка тази вечер в Пловдив, на площад „Съединение“, с участието на представителни формирования от Съвместното командване на специалните операции, Сухопътните войски и Военновъздушните сили.
През деня в Пловдив ще се проведат военни ритуали и поднасяне на венци пред паметници на участниците в събитията от 1885 г.
Празнични прояви ще има още в Стара Загора, Благоевград, Хасково, Ямбол, Свищов, Сливен, Горна Оряховица, Асеновград, Варна, Бургас и София. В столицата церемония ще се състои пред мавзолея-костница на княз Александър Батенберг, а по-късно ще бъде открит и паметник на генерал Владимир Вазов в район „Подуяне“.
Националният военноисторически музей ще покаже оригиналните знамена от събитията, включително знамето на майор Данаил Николаев и щандарта на княз Александър I, с който той тържествено влиза в Пловдив на 9 септември 1885 г.
Съединението остава един от най-ярките символи на националното единство и дързостта на българите да защитават своята свобода и независимост.
