17 държави от Европейския съюз застават срещу идеята за намаляване на средствата за земеделие и регионално развитие в следващия 7-годишен бюджет на блока. Сред тях е и България, заедно с Италия, Испания и Полша.
Позицията е изложена в общо писмо до ирландския премиер Михол Мартин, чиято страна в момента председателства Съвета на ЕС. В документа правителствата настояват финансирането за политиката на сближаване и Общата селскостопанска политика да бъде запазено в следващата Многогодишна финансова рамка.
Инициативата е в противоречие с позицията на друга група държави, водена от Германия. По-рано тази седмица 6 страни призоваха за съкращаване на разходите с няколкостотин милиарда евро в различни направления на бюджета.
17 държави срещу орязването на средствата
Под общото писмо са се подписали България, Хърватия, Кипър, Чехия, Естония, Гърция, Унгария, Италия, Латвия, Литва, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения и Испания.
Инициативата е координирана от италианския премиер Джорджа Мелони и румънския президент Никушор Дан. Двамата ще бъдат домакини на неформална среща на представителите на 17-те държави по време на заседанието на Европейския съвет на 15 и 16 октомври.
Т.нар. „Приятели на сближаването“ предупреждават, че допълнителното ограничаване на ресурсите за земеделие и регионална политика може да отслаби финансовата основа на тези политики и според тях да намали обществената подкрепа за европейския проект.
Близо 2 трилиона евро за периода 2028–2034 г.
Многогодишната финансова рамка определя начина, по който ЕС разпределя средствата си за 7-годишен период. В нея са включени разходите за земеделие, регионално развитие, отбрана, конкурентоспособност и други общи политики.
През 2025 г. Европейската комисия представи предложение за бюджет в размер на близо 2 трилиона евро за периода 2028–2034 г.
Според предложената структура значителни средства трябва да бъдат пренасочени от традиционните направления като земеделието и регионалните плащания към нови приоритети, сред които отбраната и повишаването на конкурентоспособността на европейската икономика.
Именно това предизвиква съпротива от страна на държавите, които разчитат в по-голяма степен на средствата по политиката на сближаване и Общата селскостопанска политика.
Ирландското председателство подготвя преговорна рамка, известна като „кутия за преговори“. Тя ще служи като основа за обсъжданията между лидерите на 27-те държави по време на срещата на върха в Брюксел през октомври.
Целта на държавите членки е да постигнат окончателно споразумение за бюджета до края на годината. Предстоящите национални избори във Франция, Полша и Италия обаче могат да направят преговорите по-сложни.
Новите данъци също разделят държавите
Друг спорен въпрос е предложението за въвеждане на нови източници на приходи за бюджета на ЕС. Те са известни като „собствени ресурси“ и представляват общоевропейски механизми за финансиране.
Европейската комисия предлага 5 нови данъчни мерки, от които според прогнозите могат да постъпват около 66 млрд. евро годишно.
Пакетът среща подкрепа от Франция, но няколко национални правителства изразяват резерви заради опасения, че отделните държави могат да бъдат засегнати в различна степен.
В общото си писмо 17-те страни настояват новите източници на приходи да бъдат реални, справедливи, лесни за прилагане и да не водят до непропорционално натоварване на по-слабо платежоспособните групи.
Държавите настояват и за отлагане на плащанията по дълга, натрупан в рамките на мерките след пандемията от COVID-19. Очаква се годишният размер на тези плащания да бъде около 25 млрд. евро.
Сред спорните теми са и бюджетните корекции, чрез които някои от по-богатите държави получават отстъпки от вноските си в общия бюджет на ЕС.
Така преговорите за финансовата рамка за периода 2028–2034 г. се очертават като едни от най-сложните обсъждания между държавите членки, като основните разногласия са свързани с размера на бюджета, разпределението на средствата и начина, по който ще бъдат осигурени новите приходи.
