В новия епизод на подкаста NOVA LAB ГРИЖА водещата Даниела Пехливанова разговаря с д-р Диляна Петкова, педиатър с интереси в детската пулмология от детската клиника на Александровска болница, относно честото боледуване при малките деца и как родителите да ги подготвят за есенно‑зимния сезон, съобщава town.bg. Темата е част от важни новини за родителите и носи практически препоръки за профилактика и разпознаване на сериозни симптоми.
Д-р Петкова подчерта, че честото боледуване при малките е очакван процес: нормално здраво дете може да боледува от инфекции на горните дихателни пътища между 6 и 8 пъти годишно, при посещение на ясла или наличие на по‑голям брат/сестра броят може да достигне 10–15 пъти годишно. По думите ѝ тези повтарящи се срещи с вируси и бактерии са начинът, по който имунната система изгражда придобит имунитет, а и една от причините имунизациите да са важни — да осигурят безопасно „запознаване“ с причинителя.
Лекарката дава ориентири кога родителят трябва да потърси лекарска помощ. Една типична вирусна инфекция обикновено продължава около седем дни, като хремата може да се задържи до 10–14 дни и това се счита за нормално. За тревожни се приемат по‑тежки инфекции като пневмония, чести отити или синузити, необходимост от антибиотично или болнично лечение, както и забавяне в физическото развитие на детето. Наличието на имунни проблеми в семейството също е индикатор за по‑нататъшно изясняване от специалист. Добрият педиатър, който проследява историята на боледуване на детето, е ключов за оценка на имунната функция.
По отношение на възрастовите промени д-р Петкова посочва, че след около седем годишна възраст децата обикновено започват да боледуват по‑рядко и с по‑леки прояви, тъй като имунната им система е натрупала повече „познания“ за вирусите и бактериите. Това обаче не гарантира пълно изчезване на инфекциите, тъй като патогените се променят и нови щамове могат да предизвикат заболяване.
За подготовка преди началото на детската градина и училище експертът препоръчва няколко практически мерки. Сред тях е противогрипната ваксинация: според дискусията Министерството на здравеопазването осигурява безплатни противогрипни ваксини за деца от 6-месечна до 7-годишна възраст, както и за по‑големи деца с хронични заболявания, като оптималният период за поставяне е през октомври — темата беше разгледана подробно в разговора и е сред важните новини за родители. Към ваксинацията д-р Петкова добавя и универсални мерки: достатъчен и качествен сън, разнообразно хранене с месо и млечни продукти, обилно плодове и течности, редовно физическо активиране и време на открито.
Отделно внимание бе обърнато на витамин D: поради по‑ограничената слънчева експозиция в страната често се налага добавяне на витамин D, но дозировката трябва да се обсъди с лекар. По отношение на мултивитамините и имуностимулаторите д-р Петкова е предпазлива — при деца без специфични дефицити, които се хранят пълноценно, допълнителни препарати обикновено не са необходими. За витамин C тя предупреждава, че продължителният прием може да е свързан с риск от камъни в бъбреците при предразположени деца и затова не бива да се използва рутинно като общо средство за подсилване.
Лекарката говори и за практики в ежедневието: закаляването и разходките на открито, дори през зимата, са по‑полезни от изолацията и постоянното затваряне на помещенията, което създава благоприятни условия за циркулиране на вируси. Интензивните спортове на открито трябва да се съобразяват с качеството на въздуха, а при деца с астма влажността и екстремните температури могат да провокират пристъпи. Д-р Петкова отбелязва, че най‑критичните месеци за грипни случаи традиционно са края на януари и февруари.
По повод хремата и кашлицата, които са чести в детските колективи, специалистката уточни, че ако детето е жизнено, диша нормално и хремата не нарушава съня му, обикновено няма повод за паника след консултация с педиатър. Прекомерното и безразборно използване на антибиотици и капки е грешка — хремата и кашлицата са защитни механизми, а основна домашна мярка е почистването на носа с физиологичен разтвор и използване на подходящ спрей според възрастта. Остатъчната постинфекциозна кашлица може да продължи 3–4 седмици; ако не отшумява или е влажна и съпроводена с влошено общо състояние, децата трябва да бъдат прегледани и, при нужда, да се направи образно изследване.
Разговорът в подкаста бе информативен и предлага прагматични съвети за родителите, като балансира нуждата от внимание при симптоми с необходимостта от разумна профилактика и избягване на излишни медикаменти. За повече материали и добри практики по темата слушателите могат да следят платформите и да търсят допълнителна информация за семейно здраве и профилактика в онлайн пространството на таун.бг.
Абонирайте се за нас в Google News.
