България демонстрира солидарност с Германия след разкритията на германските власти, че откритият през август дрон с експлозиви край летището Лайпциг-Хале е бил част от руска саботажна операция. В позиция на Министерството на външните работи София заяви, че хибридните атаки срещу партньори и съюзници са неприемливи.
Според заместник-директора на Европейския съвет за външна политика Весела Чернева обаче реакцията на българските институции не е достатъчно категорична. Тя обърна внимание на факта, че България не е посочила Русия като страна, свързана с инцидента.
В предаването „Събота 150“ по БНР Чернева заяви, че страната ни е единствената държава от Европейския съюз, която не е споменала Русия в официалната си позиция по случая.
По думите ѝ германските власти са отделили време, за да установят произхода на дрона и да изяснят кой стои зад операцията. Според Чернева инцидентът представлява характерен пример за хибридна война, тъй като подобни действия могат да предизвикат напрежение, обществено разделение и политическа поляризация.
Тя посочи още, че липсата на директно посочване на Русия от страна на България е направила впечатление на германските медии. Според Чернева това поставя въпроси за готовността на българските институции да участват в общата европейска политика в областта на сигурността и отбраната.
Като друг пример тя посочи разследването на саботажа на складове край Трявна. Чернева смята, че когато българските институции не посочват публично кой стои зад подобни атаки, това може да създаде допълнителна несигурност сред потенциалните инвеститори.
Според нея инвеститорите следят не само икономическите условия, но и способността на държавата да гарантира обществената сигурност. Чернева заяви, че разминаването със стандартите и подходите на европейските партньори може да повлияе негативно върху доверието към България.
Критики тя отправи и към позицията на премиера Румен Радев, изразена в парламента. Той говори за стремеж на „колективния Запад“ към конвенционална победа над Русия и постави акцент върху руските хиперзвукови оръжия.
Чернева определи използваната от Радев формулировка като близка до езика, използван от Кремъл. По думите ѝ подобна реторика връща България към политическата концепция за равноотдалеченост, позната от 90-те години.
Според нея това не е подход, характерен за държава, която е част от Европейския съюз и НАТО. Тя свърза тази позиция с други действия на настоящото управление, сред които излизането от „коалицията на желаещите“, отсъствието от определени декларации на Б-9 и решенията за санкционни списъци.
Чернева посочи и началото на дискусиите за следващата многогодишна бюджетна рамка на Европейския съюз. По думите ѝ за България и Словакия ключовият въпрос е как чрез европейско финансиране да бъде ускорена модернизацията на икономиките им.
Тя отбеляза, че идеята на Радев за „индустриална кохезия“ цели да постави акцент върху необходимостта Източна Европа да навакса изоставането си в индустриалното развитие.
Чернева обаче постави под въпрос доколко България може да постигне практически резултати в областта на отбраната и индустриалната модернизация, ако не участва активно в основните европейски форуми по тези теми. Тя посочи и отсъствието на Радев от индустриалния форум на НАТО в Анкара.
По думите ѝ на този фон възникват въпроси и около бъдещи инвестиции в отбранителната промишленост, включително проекта на „Райнметал“. Според Чернева настоящата политика на България може да затрудни привличането и реализирането на подобни стратегически инвестиции.
