Партийните структури все по-често остават на заден план при представянето на кандидатите за президент, но влиянието им върху изборния процес продължава да бъде сериозно. Зад определения като независими или граждански претенденти стоят инициативни комитети, партийни организации и политически формации с ясно изразени интереси.
Именно ролята на партиите и личностите в предстоящия президентски вот обсъдиха в ефира на Би Ти Ви пиар експертът доц. Диана Дамянова, културологът и медиен експерт Георги Лозанов и медийният експерт Нидал Алгафари.
Защо кандидатите избягват партийната подкрепа?
Според Диана Дамянова основната причина е ниското доверие към политическите партии. По думите ѝ кандидатите вече разбират, че прекалено видимата връзка с определена формация може да им навреди повече, отколкото да им помогне.
Тя подчерта, че въпреки опитите за дистанциране партийното присъствие зад кандидатите остава ясно разпознаваемо. Според нея това позволява на формациите едновременно да подкрепят претендентите си и да ограничат политическата си отговорност при евентуален неуспех.
Дамянова очаква именно партийният вот да има водещо значение в изборите. Тя смята, че зад почти всеки кандидат може да бъде открита конкретна политическа структура, независимо от начина, по който е представян пред обществото.
Журналисти влизат в политиката
Георги Лозанов коментира и присъствието на журналисти сред кандидатите, като направи разграничение между отделните случаи. Според него рязко преминаване от журналистиката към политиката в настоящата кампания има най-вече при Кирил Вълчев, докато Илияна Йотова отдавна е част от политическия живот.
Лозанов отбеляза, че партийната подкрепа не означава автоматично пълна мобилизация на съответния електорат. Според него някои партии разполагат с по-дисциплинирани избиратели, докато при градската десница решенията на ръководството не винаги се следват безусловно.
Това означава, че дори една формация официално да застане зад определен кандидат, част от нейните избиратели могат да вземат самостоятелно решение в деня на вота.
ГЕРБ все още не е взела окончателно решение
Нидал Алгафари определи забавянето на ГЕРБ при определянето на позицията за президентските избори като сериозен проблем. Според него прекалено късното представяне на кандидат би затруднило както самата кампания, така и изграждането на публичен образ на претендента.
По думите му партиите вече не разполагат с влиянието, което са имали в началото на прехода. Алгафари посочи, че днес политическите формации трудно могат да мобилизират големи множества, което според него показва отслабването на партийното доверие.
Той смята, че тази тенденция неизбежно увеличава значението на личностите и на мажоритарния елемент в президентския вот.
Очаква ли се балотаж?
Диана Дамянова и Георги Лозанов са на мнение, че изборите вероятно ще стигнат до 2-ри тур. Дамянова свързва очакването си и с разминаването между броя на записаните в избирателните списъци и реалния брой жители на страната.
Според нея ниската избирателна активност допълнително увеличава вероятността нито един кандидат да не успее да приключи надпреварата още на 1-ви тур.
Лозанов от своя страна постави под въпрос възможността партийният вот да бъде пренасочван механично между формации, които имат сериозни политически противоречия. Той даде като пример отношенията между ГЕРБ и „Продължаваме промяната – Демократична България“, които според него са оставили трайни разделителни линии сред избирателите.
Подобна трудност според Дамянова би възникнала и при опит избирателите на „Възраждане“ да бъдат насочени към кандидат, подкрепен от „Продължаваме промяната – Демократична България“.
Решаващият фактор може да се окаже извън партиите
Един от най-големите въпросителни пред кампанията е свързан с хората, които обичайно не участват в избори. Според Дамянова именно тяхната мобилизация може да се окаже решаваща, но засега тя не вижда кампания, способна да привлече значителна част от негласуващите.
Лозанов очаква президентската надпревара да има по-голямо политическо значение от обичайното. Според него зад основните кандидати стоят различни виждания за развитието на България и отношенията ѝ с Европа.
Той определи основната политическа битка като противопоставяне между Илияна Йотова и Андрей Гюров, но според него зад тази конкуренция всъщност стои по-широк сблъсък между политическите визии на Румен Радев и Гюров.
По думите на Лозанов важен въпрос ще бъде дали евроскептичните позиции ще придобият по-голямо влияние върху държавната политика. Той предупреди, че евентуално отдалечаване от европейския модел би могло да има сериозни икономически последици.
В крайна сметка предстоящият вот вероятно ще покаже доколко българските избиратели продължават да се ориентират основно по партийната принадлежност и доколко личността на кандидата може да промени традиционното политическо разделение.
