Външната политика на България все по-силно се влияе от вътрешнополитическите сметки, а липсата на ясна реакция от страна на управляващите спрямо нарастващите хибридни и диверсионни рискове е тревожна. Това заяви депутатът от ГЕРБ Георг Георгиев, който остро разкритикува отказа на президента да свика Консултативния съвет за национална сигурност.
Повод за позицията му станаха поредните инциденти в обекти на „Емко“. Според Георгиев случилото се не трябва да бъде разглеждано като поредица от несвързани произшествия, тъй като няколко случая са регистрирани в сравнително кратък период.
Той припомни и публикации в западни медии, според които Русия може да подготвя хибридни и диверсионни действия на територията на Европейския съюз. По думите му България трябва да отчита подобни предупреждения, особено заради стратегическото си положение като част от източния фланг на НАТО.
ГЕРБ: България се отдалечава от съюзническите инициативи
Георгиев изрази тревога от това, което определи като отдръпване на страната от редица съвместни инициативи в областта на сигурността и отбраната.
Според него България не може да разчита единствено на собствените си възможности, когато става дума за заплахи с международен характер. Той подчерта, че страната е член на НАТО и Европейския съюз и трябва активно да използва механизмите на колективната сигурност.
Депутатът даде за пример участието в инициативи, свързани с противодействието на заплахи от безпилотни летателни апарати, както и позицията на България спрямо други европейски формати.
„Сами няма да успеем“, е оценката му, като според него дори по-големи държави срещат сериозни затруднения при справянето с подобни рискове.
„Оглушително мълчание“ за инцидентите
Георгиев заяви, че ГЕРБ е обезпокоена и от липсата на достатъчно информация от страна на правителството след последните инциденти във военни обекти.
По думите му управляващите все още не са посочили публично каква е възможната причина за случилото се и дали съществува връзка с външна заплаха.
Той припомни и предишни парламентарни питания и изслушвания, свързани с хибридни атаки, състоянието на националната сигурност и прилагането на европейските санкции. Според него отговорите на управляващите не са били достатъчно убедителни.
Именно в този контекст Георгиев вижда отказа от свикване на КСНС като сериозен проблем.
Какво трябва да направи КСНС
Според депутата евентуално заседание на Консултативния съвет за национална сигурност трябва да започне с цялостен доклад на службите за актуалната ситуация.
Политическото ръководство на държавата трябва да бъде информирано за съществуващите заплахи, предприетите мерки и евентуалните пропуски в системата за сигурност.
След това, според Георгиев, може да се обсъдят действия, които изискват по-широко политическо съгласие, включително промени в законодателството или решения от страна на Народното събрание.
Той предупреди, че превръщането на националната сигурност в част от предизборни сметки е опасно. Според него службите могат да предоставят информация и анализи, но решенията трябва да бъдат взети от политическото ръководство на държавата.
България и случаят с дрона в Лайпциг
Георгиев коментира и информацията в чуждестранни медии, че човекът, пренасял експлозива, свързан с осуетена атака с дрон в Лайпциг, е преминал през България.
По думите му това не е изненадващо на фона на промените в граничния контрол през последните години. Той заяви, че според наличната информация лицето, пренасяло взривното устройство, действително е преминало през българска територия.
Георгиев припомни, че преди години страната е имала по-силен контрол по границите и е предотвратявала преминаването на нелегални мигранти и потенциално опасни лица. Според него впоследствие ефективността е спаднала, макар през последната година да е имало подобрение.
На този фон депутатът настоява темата за националната сигурност да бъде извадена от предизборните спорове и разгледана като въпрос от стратегическо значение за държавата.
