Тихоокеанското климатично явление Ел Ниньо се завръща с прогнози за значително затопляне около Галапагоските острови, разположени на около 1000 км от бреговете на Еквадор, което предизвиква тревога сред еквадорската научна общност и природозащитни организации. По данни на NOAA се очаква температурата на морската вода в региона да надхвърли нормата с около 2.2°C, което специалистите определят като критичен праг за екосистемата.
Основният риск, който учените посочват, е сривът на базовите трофични нива: планктон, водорасли и дребни риби, които поддържат хранителната верига в архипелага. „Когато храната изчезне, животинските колонии спират да се размножават, разпръскват се в търсене на прехрана и умират от глад“, коментира Густаво Хименес от фондация „Чарлз Дарвин“. Според неговите изчисления при прогнозирания интензитет на явлението популацията на гръбначните животни на островите може да намалее с най-малко 20% в рамките на тази година.
Заплахата обхваща както морските, така и сухоземните видове. Сред най-уязвимите са галапагоските пингвини — исторически данни напомнят, че след силното Ел Ниньо през 1998 г. популацията спадна от около 1300 до едва 400 екземпляра. Заедно с тях под риск са синьокраките рибояди, албатросите и безкрилите корморани, както и морските лъвове и коралните общности, чието възстановяване е силно зависимо от устойчивостта на по-ниските трофични нива.
Климатичните промени не подминават и растителните формации на Галапагос. Оцеляването на последните три гори от Scalesia — многометрови дървовидни маргаритки, достигащи до 20 метра височина, както и крайбрежните кактуси Opuntia, е под сериозен въпрос. Увеличените температури и последващите интензивни валежи създават условия за бързо разрастване на инвазивни чужди видове като дивите капини, които задушават местната флора и пречат на естествената регенерация.
За да ограничат щетите, екологични организации и правителството на Еквадор организират спешни полеви операции. Акциите включват почистване на засегнати местообитания, премахване на инвазивни растения и събиране на семена за разсадници, за да се подсигури генетичен материал за бъдещи възстановителни програми. Подобни мерки са част от усилията за спасяване на критични популации и за поддържане на устойчивостта на екосистемата в краткосрочен план.
Архипелагът е световно признат заради високата си степен на ендемизъм и уникалните си видове — характеристики, които вдъхновяват научната общност от векове. Галапагоските острови са включени в списъка на световното природно наследство на ЮНЕСКО от 1978 г., което добавя международно измерение към призивите за защита и финансиране на спешни мерки.
Това развитие вече е част от важни новини в регионалните и международните научни кръгове и предизвиква интензивен дебат относно нуждата от по-големи ресурси за мониторинг и адаптация. Местните екипи и международните експерти подчертават, че ако прогнозите се реализират, възстановяването на някои популации може да отнеме десетилетия или да се окаже невъзможно без продължителна човешка намеса.
Събитията около Галапагос вече са следени отблизо от обществото и медиите, което мотивира повече организации да координират действията си. За допълнителни актуализации и локален контекст се съобщава town.bg, а платформите за научни данни продължават да обновяват прогнозите и наблюденията.
Това са важни новини за природозащитните стратегии и за бъдещето на островите, които продължават да бъдат тест за възможностите на човечеството да опази уникалното биологично наследство на планетата, включително усилията на таун.бг и други заинтересовани страни да информират обществеността и да мобилизират подкрепа.
Абонирайте се за нас в Google News.
