Възможно е бюджетният дефицит на България през 2027 г. да бъде под 3%. Това заяви председателят на Фискалния съвет и бивш финансов министър Симеон Дянков в ефира на БНТ.
По думите му потенциално по-ниският дефицит през следващата година може да се окаже положителният ефект от прехвърлянето на определени разходи между бюджетни години, което според него е било използвано като подход от предишното управление.
Дянков: Данните за 2025 г. трябва да бъдат проверени
Дянков посочи, че при подготовката на новата бюджетна процедура е необходимо първо да се изясни реалното финансово състояние на държавата за 2025 г.
Според него официално отчетеният тогава дефицит от 2,9% не отразява напълно действителната картина. Той заяви, че ако част от разходите бъдат върнати към 2025 г., това би означавало промяна на вече обявените данни.
Дянков свърза тази възможност и с процедурата за свръхдефицит, в която България се намира. По думите му Европейската комисия е обърнала внимание както на показателите за 2025 г., така и на тези за 2026 г.
„Точно така е. Това ще е признание, че данните, с които сме обявили влизането си в еврозоната, тогавашното правителство е дало тези данни, всъщност не са били верни“, коментира той.
Очаква дефицитът за 2025 г. да достигне около 5%
Според Дянков окончателният размер на дефицита за 2025 г. може да се окаже значително по-висок от първоначално посочените 2,9%.
Той припомни, че впоследствие Евростат е отчел показател от 3,5%, но прогнозира, че след приключването на всички проверки дефицитът може да достигне около 5%.
Заедно с това Дянков смята, че по-високият резултат за 2025 г. може да има и обратен ефект върху следващите бюджетни години.
„Това означава, че за следващата година, 2027 година, е възможно да сме под 3%. Защото иначе скок надолу от 5,7% до 3% е невъзможен“, обясни той.
Одити трябва да покажат къде са отишли разходите
За да бъде установена реалната бюджетна основа, премиерът Румен Радев е възложил на Сметната палата извършването на подробни проверки.
Дянков посочи, че се очакват одити, свързани с АПИ, Министерството на финансите и Министерството на транспорта. Целта е да се установи дали има разходи, които са извършени през една година, но са отчетени или фактурирани през следваща.
Според него след приключването на проверките Министерството на финансите и НСИ трябва да предоставят коригираните данни на европейските институции, ако бъдат установени несъответствия.
Два начина за отлагане на плащанията
Дянков обясни, че според него са използвани 2 различни подхода за прехвърляне на разходи между бюджетни години.
При първия има сключен договор и извършена работа, но фактурирането се отлага за следващата година. Така разходът не се отразява в бюджета за годината, в която е извършена дейността.
Като пример той посочи инфраструктурни проекти и заяви, че според оценки на предишното правителство около 800 милиона евро са били преместени от 2025 г. към 2026 г. по този начин.
При втория подход, който Дянков определи като още по-проблемен, строителните дейности започват преди официалното подписване на договора. Според него част от тези разходи също могат да бъдат отчетени едва през следващата година.
Той посочи оценка от около 600 милиона евро за подобни разходи и заяви, че общо приблизително 1,4 милиарда евро са били прехвърлени към 2026 г. Според него тази оценка е направена от предишното правителство.
„Това изкривява и пазара“
Председателят на Фискалния съвет подчерта, че подобни практики не са само проблем за държавните финанси, а могат да имат отражение и върху бизнеса.
По думите му големите компании могат по-лесно да понесат отлагането на плащанията, докато по-малките фирми трудно биха могли да работят при подобни условия.
„Това изкривява и пазара. Не е само фискален проблем, а това е проблем за икономиката“, заяви Дянков.
Той допълни, че точният размер на спорните разходи трудно може да бъде установен без подробна проверка на конкретните договори, извършени дейности и плащания. Именно затова според него Сметната палата трябва да извърши детайлните одити.
