България очаква да получи основната част от средствата по Плана за възстановяване и устойчивост, като евентуално удържаната сума от Европейската комисия се очаква да бъде сравнително малка. Това заяви заместник министър-председателят Атанас Пеканов по време на изслушване в парламентарната комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
До 30 септември се подава искането за 1,8 млрд. евро
До 30 септември България трябва да подаде искането за петото плащане по Плана за възстановяване и устойчивост. Пълният размер на плащането е 1,8 млрд. евро и е обвързан с изпълнението на 59 етапа, включващи 49 инвестиции и 10 реформи.
По думите на Пеканов през последните месеци е постигнат значителен напредък и голяма част от заложените цели вече са изпълнени.
Точният размер на сумата, която България ще получи, обаче ще стане ясен след оценката на Европейската комисия. Има отделни неизпълнени елементи по някои реформи, заради които може да бъдат удържани средства.
„Не очакваме някакви големи глоби“, посочи Пеканов.
Посочени са няколко неизпълнени ангажимента
Сред примерите той открои реформата в Антикорупционната комисия, при която все още не е избран 5-и член, дела на обществените поръчки с един кандидат и броя на обученията за дигитални умения по проект на Министерството на труда и социалната политика.
Посочен беше и индустриалният парк в Свищов, който е единственият от общо 10 индустриални парка, който не е бил завършен в определения срок.
В същото време Пеканов подчерта, че основните реформи, заложени като цели, са изпълнени. Сред тях той посочи промените в Антикорупционната комисия, Българския енергиен холдинг и реформите, свързани с държавната администрация.
Плащането се очаква до края на годината
Според Пеканов петото плащане трябва да бъде извършено още през тази година. Точният момент зависи от оценката и процедурите на Европейската комисия, като като възможни срокове той посочи края на ноември или началото на декември.
От началото на юли до момента има съществено увеличение на разплатените средства към крайните получатели. Пеканов посочи, че в началото на юли те са били 3,3 млрд. евро, а към момента достигат 5,1 млрд. евро.
Това представлява увеличение с близо 50 процента.
Заместник министър-председателят отбеляза, че плащания могат да продължат и след официалния край на механизма на 31 август, тъй като водещо значение имат постигнатите резултати. Очакването му е проектите и разплащанията да приключат до края на годината.
На въпрос каква част от средствата може да бъде удържана, Пеканов заяви, че е прекалено рано за точна оценка. Според него прогнозата за получаване на около 90% от средствата е „много консервативна долна граница“, а очакванията са реалният процент да бъде значително по-висок.
Подготовката за периода 2028–2034 г. вече започна
По време на изслушването Пеканов представи и първите стъпки по подготовката на следващия програмен период от 2028 до 2034 г.
Той уточни, че все още няма окончателен вид нито на инвестиционните проекти, нито на реформите, които ще бъдат включени в бъдещия план. На европейско ниво продължават разговорите за размера на бюджета и правилата за разходване на средствата.
Българската позиция е в бъдещия европейски бюджет да останат водещи традиционните политики, включително кохезионната политика и земеделските фондове.
По предварителните и неофициални насоки, с които страната разполага, новият механизъм може да съчетава елементи от досегашните оперативни програми, кохезионната политика и Плана за възстановяване и устойчивост.
Пеканов очаква съотношението да бъде приблизително 80% по модела на Плана за възстановяване и устойчивост и 20% по модела на оперативните програми.
Върховенството на закона остава сред основните приоритети
Бъдещият план се очаква да включва инвестиционни проекти, групирани по приоритети, министерства или стратегически цели, които ще бъдат обвързани с конкретни реформи.
Сред хоризонталните политики Пеканов посочи върховенството на закона и мерките за борба с корупцията.
Като области, в които България има идентифицирани слабости и които могат да бъдат включени в бъдещия план, той изброи образованието, транспорта, околната среда, регионалното развитие и здравеопазването.
Вече са проведени първи разговори с министерствата на правосъдието, образованието, регионалното развитие, транспорта, здравеопазването, труда и социалната политика, както и с Министерството на икономиката и индустрията.
България настоява за по-дълъг срок за усвояване
Пеканов коментира и правилото за автоматично освобождаване на средства. България не подкрепя предложението срокът да бъде съкратен от Н+3 на Н+1, тъй като според него това може да създаде риск за дългосрочни инвестиции и реформи.
Страната ще настоява поне за запазване на правило Н+2.
По отношение на авансовото финансиране на фирми и неправителствени организации Пеканов заяви, че въпросът трябва да бъде разгледан от ресорните министерства. Според него е необходим баланс между бързото усвояване на средствата и спазването на изискванията за законосъобразност и целесъобразност.
Намален е рискът от загуба на средства по Фонда за справедлив преход
В края на изслушването Пеканов представи и предприетите действия за ограничаване на риска от загуба на средства по Програмата „Развитие на регионите“ и Фонда за справедлив преход.
По думите му към края на май е бил установен риск за около 600 млн. евро. За тази година е трябвало да бъдат заявени пред Европейската комисия общо 787 млн. евро, като тогава не е било ясно от какви конкретни проекти ще бъде формирана значителна част от сумата.
След промени в програмата голяма част от риска е била преодоляна. Сред мерките са промени в ресурса за новия финансов инструмент по Фонда за справедлив преход и в начина на извършване на плащанията.
Подходът ще бъде приложен по 5 процедури, свързани със саниране на жилищни сгради, изграждане на логистични паркове, производствени инвестиции в големи предприятия в района на Стара Загора и изграждането на център за върхови постижения в Казанлък.
Очакват се големи плащания до края на годината
Сред проектите, които могат да доведат до значителни разплащания още тази година, Пеканов посочи детската болница в Бургас, разширението на Софийското метро, закупуването на нови автобуси, електробуси, трамваи и тролейбуси за София и още 9 големи града, както и проекти от инвестиционната програма за общините.
Според него предприетият пакет от мерки трябва да ограничи риска от загуба на средства и да позволи значителна част от планираните плащания да бъдат извършени до края на годината.
