Производителите на хляб са изправени пред нарастващи разходи, които вече се отразяват ежедневно върху себестойността и доставните цени на продукцията. Сред основните фактори е поскъпването на транспорта, но натискът идва и от редица други разходи.
Това заяви председателят на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите Мариана Кукушева.
По думите ѝ целта на бранша не е поредно увеличение на цената на хляба, а осигуряване на устойчиво производство и запазване на потреблението. Тя посочи, че спадът в покупките вече е сигнал, че за все повече хора хлябът започва да се превръща от основна ежедневна храна в трудно достъпен продукт.
Производителите поемат все по-голям натиск
Кукушева обясни, че възможностите за допълнително намаляване на разходите вече са почти изчерпани. Според нея не е устойчиво производителите да поемат сами социалната тежест, свързана с достъпността на хляба.
Сред основните разходи, които натоварват предприятията, тя посочи цената на пшеницата, електроенергията, транспорта и труда. Към тях се добавят разходите по кредитиране, логистика и спазването на изискванията и стандартите в българското хлебопроизводство.
„Икономическият натиск е толкова висок, че поставя производителите в ситуация, в която все по-трудно могат да реализират продукцията си под нейната себестойност“, коментира Кукушева.
Тя подчерта, че браншът не цели да тревожи потребителите, а търси начин едновременно да запази производството и достъпността на основната храна.
3 предложения към държавата
Председателят на браншовия съюз заяви, че особено внимание трябва да бъде отделено на пенсионерите, социално слабите и хората с ниски доходи.
Според нея пред държавата има 3 възможни подхода.
Първият е запазване на свободния конкурентен пазар. Кукушева посочи, че именно конкуренцията в момента оказва натиск върху доставните цени и е механизъм, който вече работи.
Вторият вариант е държавата да се намеси пряко в регулирането на цената. В такъв случай обаче трябва да бъде ясно посочено какъв икономически инструмент ще компенсира разликата между реалната себестойност и определената доставна цена.
Третото предложение е възстановяване на нулевата ставка на данъка върху добавената стойност за хляба.
Браншът настоява за нулев данък върху хляба
Според Кукушева нулевият данък върху добавената стойност вече е показал ефект върху цената на хляба и именно този механизъм е помогнал тя да бъде задържана в продължение на 5 години.
Тя подчерта, че предложенията на производителите са съобразени с финансовото състояние на държавата и не представляват поставяне на условия към правителството.
По думите ѝ задачата е да бъде намерено решение, което едновременно да съхрани българското производство и да позволи хлябът да остане достъпен за домакинствата.
Кукушева посочи още, че доставната цена на хляба не е била променяна от бранша през последните 5 години. Според нея това показва, че производителите са успели да работят в условия на силна конкуренция и да поддържат цените въпреки натрупването на разходи.
Хлебарите възразяват и срещу новия регистър
Председателят на браншовия съюз коментира и подготвяния от управляващите нов регистър за храните.
По думите ѝ представителите на сектора са подкрепили становище срещу въвеждането му, тъй като според тях той ще създаде допълнителна административна тежест.
Кукушева предупреди, че всяко ново административно изискване води до допълнителни разходи за бизнеса, които в крайна сметка могат да окажат влияние и върху цените на хранителните продукти.
