На 25 септември официално започва предизборната кампания за президентските избори, които ще се проведат на 25 октомври. Ден по-рано Централната избирателна комисия проведе жребия за номерата в бюлетината. След отпадането на един от участниците в надпреварата кандидатските двойки са 27.
Сред основните имена в надпреварата са Илияна Йотова, Андрей Гюров и кандидатите на „Възраждане“ Костадин Костадинов и Петър Волгин. Йотова и Кирил Вълчев са с номер 25, Гюров и Георги Кандев са с номер 4, а Костадинов и Волгин са с номер 11.
Какви са стартовите позиции?
Според социолога Геновева Петрова от „Алфа Рисърч“ основното внимание в началото на кампанията е насочено към Йотова и Гюров. Тя отбелязва, че включването на Костадин Костадинов в президентската надпревара добавя още един фактор, който може да влияе върху разпределението на гласовете.
Петрова допуска, че по-силно представяне на „Възраждане“ би могло да промени съотношението между кандидатите. Според нея част от избирателите на „Прогресивна България“ биха могли да променят предпочитанията си заради близост в определени политически позиции.
Социологът обаче подчертава, че при подобна многобройна кандидатска листа не е изключено в хода на кампанията да се появи и друг участник, който да привлече значителна подкрепа.
Райчев: Центърът остава празен
Социологът Андрей Райчев оценява политическата ситуация по различен начин и посочва липсата на ясно изразен кандидат от центъра като един от факторите в кампанията.
По думите му традиционното разделение между леви и десни избиратели продължава да има значение, докато част от гласовете, които преди са подкрепяли Румен Радев, могат да се окажат важни за настоящата надпревара.
Райчев поставя акцент и върху потенциала на Костадин Костадинов и Петър Волгин. Според него двамата разполагат с различни източници на подкрепа, но за да се променят съществено позициите в състезанието, ще бъде необходимо по-силно представяне по време на кампанията.
Какво ще направят избирателите на ГЕРБ?
Един от големите въпроси преди вота е как ще се държат избирателите на ГЕРБ, след като партията не издигна собствен кандидат за президент.
Геновева Петрова коментира като възможна хипотеза значителна част от тези избиратели да не подкрепят кандидат на първия тур. Сред онези, които все пак отидат до урните, според нея може да има гласове както за Йотова, така и за Гюров.
Петрова свързва евентуалната подкрепа за Гюров с позицията му по отношение на геополитическата ориентация на страната.
Тя посочва още, че отсъствието на ГЕРБ и ДПС от президентската надпревара трябва да се разглежда и през резултатите от парламентарните избори през април.
Спорът за политическите послания
Андрей Райчев поставя акцент и върху начина, по който кандидатите водят кампанията си.
Според него Йотова се позиционира с по-ясни политически послания, докато при Гюров все още остава въпросът какви конкретни теми ще постави в центъра на кампанията си.
Райчев посочва войната в Украйна, икономическата политика, миграцията и други спорни обществени въпроси като теми, по които кандидатите могат да очертаят по-ясни различия.
Той смята, че Костадинов и Волгин също разполагат с конкретни политически позиции, но според него е въпрос на кампания дали тези послания ще достигнат до по-широк кръг избиратели.
Кампанията тепърва започва
С официалното начало на предизборната кампания кандидатите вече ще трябва да представят по-конкретно своите програми, позиции и приоритети пред избирателите.
При 27 кандидатски двойки разпределението на гласовете остава един от основните въпроси преди 25 октомври. Анализите на социолозите показват различни възможни сценарии, но окончателното решение ще бъде взето от избирателите на изборите.
Към момента Централната избирателна комисия е потвърдила регистрациите на основните претенденти и е определила номерата им в бюлетината. Оттук нататък фокусът се измества към самата кампания и посланията, с които кандидатите ще се опитат да привлекат подкрепа.
