Управителят на БНБ Димитър Радев предупреди, че идеята за допълнително облагане на банковите печалби не трябва да бъде разглеждана единствено през очакваните постъпления в бюджета. Според него подобна мярка може да има по-широки последици за кредитирането, инвестициите, банковия капитал и икономическия растеж.
Радев подчерта, че БНБ не участва в политическия спор за бюджетните приоритети и не заема страна по предложените данъчни промени. Ролята на централната банка е да представи оценка за възможните икономически последствия от подобно решение.
По думите му при допълнително облагане трябва да се анализира не само непосредственият приход за държавата, но и отражението върху финансовото посредничество и стабилността на банковата система.
Печалбата на банките не е само разпределяем доход
Според Радев определянето на част от банковата печалба като „свръхпечалба“ не променя факта, че става дума за допълнително данъчно облагане на банковия сектор.
Предлаганият механизъм предвижда да бъде определена историческа база, над която реализираната печалба да се облага с допълнителен налог. За бюджета подобен приход може сравнително лесно да бъде изчислен, но икономическата равносметка е по-сложна.
Причината е, че банковата печалба е и един от източниците за увеличаване на капитала на кредитните институции. Именно капиталът позволява на банките да поемат рискове, да продължават да отпускат кредити и да понасят загуби при влошаване на икономическата среда.
БНБ изисква от банковия сектор да поддържа капиталови буфери именно с тази цел. Те се натрупват в периоди на икономическа активност, за да могат да бъдат използвани при бъдещи затруднения.
Практически пример за значението им е кризата през 2020 г. Тогава банковата система трябваше да понесе сериозен икономически шок, а въведените механизми за отсрочване на кредитни плащания обхванаха кредити за над 9 млрд. лева.
Затова според тази логика не всяка печалба на банковата система трябва да бъде разглеждана единствено като ресурс за разпределение. Част от нея има значение за бъдещата способност на банките да поддържат кредитирането.
Защо базата за сравнение е важна
Друг съществен въпрос е периодът, който ще бъде използван за определяне на обичайната печалба.
Периодът 2020–2025 г. включва пандемията, изключително ниските лихвени равнища, последвалите инфлационни и енергийни сътресения, както и рязката промяна в условията на финансиране.
2020 г. беше кризисна година за икономиката и банковия сектор. Ако резултатите от тази година участват в изчисляването на историческата средна стойност, последвалото възстановяване на банковите печалби може механично да изглежда като прекомерен ръст.
През същия период обаче са се променили и мащабът на банковите баланси, кредитните портфейли и размерът на капитала. При някои институции са настъпили и значителни структурни промени.
Така сравнението между номиналната печалба през 2027 г. и средната стойност за предходните години не показва автоматично дали става дума за необичайно висока възвръщаемост или за нормална печалба върху по-голям капитал, по-голям баланс и поет по-висок риск.
Може ли данъкът да се отрази върху кредитите
Един от ключовите въпроси е кой в крайна сметка ще понесе икономическата тежест от допълнителното облагане.
Формално данъкът ще бъде плащан от банките. Икономическият ефект обаче може да се разпростре и извън тях.
Кредитните институции могат да намалят дивидентите си, но е възможно да бъдат променени и други параметри – цената на кредитите, условията за финансиране, депозитната политика или изискванията към кредитополучателите.
Ако част от разхода бъде прехвърлена върху клиентите, това би означавало по-скъп кредит за домакинствата и бизнеса. За компаниите по-високата цена на финансирането може да се отрази върху решенията за инвестиции.
Точно затова според Радев е необходимо да се оцени цялата верига от последствия, а не само очакваният данъчен приход.
Ефектът върху бюджета също не се изчерпва с новия данък
Банките са не само кредитори на домакинствата и предприятията, но и значими участници на пазара на държавни ценни книжа.
При промяна на условията за банковото финансиране може да се промени и поведението на кредитните институции при разпределянето на ресурсите между частния и публичния сектор.
Това е особено важно, когато държавата има значителни потребности от ново дългово финансиране. Ако цената на държавния дълг се увеличи, първоначално очакваният приход от допълнителното облагане може да бъде частично компенсиран от по-високи разходи за лихви.
Има значение и продължителността на ефектите. Един допълнителен данъчен приход може да бъде получен в рамките на една година, докато по-високата цена на дългосрочното финансиране може да се плаща в продължение на години.
Какво означава това за икономическия растеж
Връзката с растежа също е пряка. Ако банковото финансиране стане по-скъпо или по-трудно достъпно, част от инвестиционните проекти могат да бъдат отложени или да не бъдат реализирани.
По-ниските инвестиции и по-слабото потребление биха могли да ограничат икономическата активност. Това от своя страна означава по-малка данъчна основа за други приходи в бюджета.
Следователно трябва да се прави разлика между брутния приход от новия данък и крайния ефект върху публичните финанси.
Радев посочва и още един аспект – взаимодействието между данъчната, фискалната и финансовата политика. Намаляването на ресурсите, които могат да останат като капитал в банковата система, трябва да бъде съобразено с необходимостта от поддържане на достатъчни буфери при бъдещи икономически сътресения.
Какво предлага БНБ като подход
От БНБ не поставят под въпрос правомощията на правителството и Народното събрание да определят данъчната политика. Акцентът е върху необходимостта от цялостна оценка на последиците.
Преди окончателното решение според Радев трябва да бъдат разгледани няколко основни показателя – банковият капитал, условията за кредитиране, лихвите, инвестиционната активност, икономическият растеж, приходите от останалите данъци и разходите по държавното финансиране.
Трябва да бъдат разгледани и различни сценарии, включително вариант при по-неблагоприятно развитие на икономиката.
В крайна сметка спорът не се свежда единствено до това колко средства може да постъпят в бюджета от банковия сектор през 2027 г. По-широкият въпрос е какво ще бъде отражението върху кредита, инвестициите, капитала на банките и икономическата активност.
Именно тази цялостна равносметка според управителя на БНБ трябва да бъде направена, преди да бъде взето окончателно решение за допълнителното облагане на банковите печалби.
