Финансовото министерство търси нови източници на приходи, с които да укрепи приходната част на бюджета, но очакваният ефект от предложените данъчни промени вероятно няма да бъде толкова голям. Това коментира финансистът и университетски преподавател проф. Даниела Бобева.
По думите ѝ предложенията могат да донесат допълнителни постъпления, но едновременно с това трябва да се обърне много по-сериозно внимание на разходите. Според нея именно върху тази част от бюджета са насочени основните критики на опозицията.
Спорът за данъка върху свръхпечалбата
Бобева определи идеята за облагане на свръхпечалбите като рискова за инвестициите и икономическото развитие. Тя припомни, че дискусията по темата е започнала още през 2022 г.
Според финансиста подобна мярка има антипазарен характер и не е ясно доколко ще осигури устойчиви приходи за държавата. Тя постави под въпрос и очакването, че допълнителното облагане ще остане еднократно.
Бобева обърна внимание и на факта, че представителите на засегнатите сектори, сред които банки и застрахователи, все още не са представили достатъчно ясно своите аргументи по темата.
Тя подчерта, че финансовият сектор е сред най-силно регулираните части на икономиката и приходите на тези компании са лесно проследими. Според нея трябва да се търси отговор и на въпроса защо печалбите на банките са високи и дали това действително се дължи на прехвърляне на тежестта върху потребителите.
Финансистът посочи като възможни фактори инвестициите на банките в цифровизацията, ниските лихви по депозитите и особеностите на кредитния пазар. Тя изрази съмнение, че облагането на банките и застрахователите ще се превърне в траен източник на средства за бюджета.
Бобева: Трябват устойчиви приходи
Според проф. Бобева при подобни решения съществува риск от популистки подход. Тя смята, че държавата трябва да се концентрира върху мерки, които могат дългосрочно да увеличават бюджетните приходи.
Сред сериозните проблеми тя посочи социалните разходи, които се финансират от бюджета. По думите ѝ тяхната ефективност остава ниска и е необходим много по-строг контрол върху начина, по който се разходват публичните средства.
По-строги правила за потребителските кредити
Бобева оцени положително част от промените в законодателството за потребителския кредит. Според нея в сектора са се показали редица слабости, които налагат по-строги изисквания, включително към компаниите за бързи кредити.
Тя свърза промените и с мерките срещу разрастването на хазарта. По думите ѝ целият пакет от законодателни промени създава допълнителни ограничения за сектора и неговото масово разпространение.
Според предложенията Комисията за защита на потребителите ще трябва да предоставя насоки на хора, които изпитват финансови затруднения и се нуждаят от съвет. Бобева обаче постави под въпрос дали институцията разполага с необходимия капацитет за тази дейност.
Тя подчерта, че контролът върху спазването на потребителското законодателство, включително при потребителските кредити, остава сериозен проблем.
„Хазартът трябва постепенно да бъде свиван“
По отношение на хазарта проф. Бобева заяви, че секторът е достигнал размери, които според нея създават сериозни обществени проблеми. Тя дори определи като необходима крайна целта за значително ограничаване на сектора, но смята, че пълната забрана не може да бъде въведена изведнъж.
Като аргумент тя посочи заетостта в бранша и значителните финансови потоци, свързани с него.
Според Бобева само ограничаването на рекламата няма да реши проблема с хазартната зависимост. Тя смята, че са нужни по-широки мерки, включително по-добър контрол върху приходите на компаниите и постепенно намаляване на мащаба на сектора.
Компенсациите за горивата не са трайно решение
Финансистът коментира и идеите за подпомагане на потребителите при високи цени на горивата. По думите ѝ подобни механизми са трудни за изчисляване, а резултатите от тях не винаги могат да бъдат ясно доказани.
Бобева предупреди, че когато веднъж бъдат въведени компенсации, впоследствие е трудно те да бъдат прекратени, дори когато пазарната ситуация се промени.
Тя призова правителството да отчита нестабилността на международните петролни пазари и вместо постоянно да променя схемите за подпомагане, да търси по-трайно решение.
Потребителите също влияят върху пазара
Според Бобева поведението на потребителите е ключово за функционирането на пазарната икономика. Тя отбеляза, че при повишаване на цените често липсва достатъчно силна реакция от страна на купувачите чрез ограничаване на потреблението или избор на други търговци.
По думите ѝ, ако потребителите не реагират на некоректното поведение на производители и търговци, пазарният механизъм трудно може да работи ефективно.
Бобева призова хората да бъдат по-отговорни към собствените си финанси и да се използват поуките от предишните икономически кризи, вместо да се разчита основно на държавни компенсации.
