Изходът от президентския балотаж ще предопредели дали около държавния глава ще се оформи нов център на социално недоволство, или страната ще потъне в нова вълна от политическа нестабилност и протести. Такава прогноза направи социалният антрополог Харалан Александров в интервю, в което анализира двата възможни сценария при победа на Илияна Йотова или на Андрей Гюров.
Според него, ако Йотова стане президент, около нея доста скоро може да възникне самостоятелен център на власт и влияние. Той би се свързал най-вече с това, което ученият нарича социално страдание:
„Под социално страдание разбирам хора, които губят опора в живота, губят професията си, доходите си, вярата и надеждата.“
Сценарият „Гюров“ и нова политическа криза
При успех на Гюров сегашното управление, по думите на Александров, ще започне да брои дните си. Той очаква период на сериозна несигурност, тъй като властта няма да съумее да осъзнае случващото се, да се сплоти и да си избере ясен курс.
Това, предупреди антропологът, може да отвори нов цикъл на криза и дестабилизация, придружен от масови и вероятно много гневни улични протести. Той допусна и появата на нови политически фигури и лидери, някои от които според него вече се виждат на хоризонта.
Александров предвижда създаването на своеобразен десен блок, който обаче ще бъде принуден да говори по-скоро с леви и ляволиберални послания заради тежкото социално-икономическо положение. Той очаква и вълна, която описва като формиране на контраелити – ярки личности, които ще се опитат да поведат различни групи в обществото. Засега обаче не е ясно накъде ще се развият те и кои общности ще успеят да привлекат.
Обедняването като дестабилизиращ фактор
Анализаторът определи обедняването като изключително опасен за стабилността фактор. Той разграничи хроничната бедност, с която хората постепенно са свикнали, от рязкото свиване на доходите на фона на силна несигурност и сътресения на пазара на труда. Именно второто, според него, може да разклати обществото.
Александров посочи, че България може бързо да премине от недостиг на квалифицирани кадри и внос на работна ръка от чужбина към ситуация, в която дори висококвалифицирани специалисти трудно намират работа. Подобен обрат се понася много тежко и предизвиква дълбоки социални размествания.
Отбранителен и скучен дебат
Антропологът оцени телевизионния дебат между Йотова и Гюров като скучен, а изявата и на двамата – като тревожна и неубедителна. По думите му кандидатите не са успели да адресират смислени послания към конкретни групи избиратели, защото са се стремели повече да избегнат грешки и обвинения в некомпетентност, отколкото да кажат нещо силно.
Той намира това поведение за разбираемо на фона на крайно напрегнатата обстановка: обществото е настръхнало, тревогите са големи, а политическата среда – изключително чувствителна. Оттук идва и защитната позиция на двамата.
Александров не даде категоричен отговор кой е бил по-убедителен, но изтъкна, че Йотова има значително по-голям опит. Според него тя от години е в подобна роля, почти на всеки въпрос е предлагала алтернатива на позициите на Гюров и нерядко го е затруднявала. Изборът обаче, смята той, ще бъде решен повече от емоциите, отколкото от посланията. Който и да спечели, ще му бъде изключително трудно да оправдае огромните обществени очаквания.
Три линии на противопоставяне
Анализаторът очерта три основни разделителни линии, проявили се в кампанията и на първия тур. Той обърна внимание и на силната динамика в нагласите, за която свидетелства стопяването на голямата преднина, прогнозирана от някои социологически агенции.
Първата линия е геополитическата. Вече са се оформили ясни лагери, а в подкрепа на единия са застанали тежки фигури като Бойко Борисов, Иван Костов, Николай Денков, Петър Стоянов и други. Борисов призова за подкрепа за Гюров на балотажа. От другата страна са партиите с по-евразийска ориентация, като „Възраждане“ и БСП, които според Александров ще застанат зад Йотова.
Той смята, че Йотова е попаднала в тази позиция до голяма степен против волята си. Описва я като политик с огромен опит и ясна европейска идентичност, но според него развитието на процесите я е направило заложник на управлението на Румен Радев, което ограничава възможностите ѝ сама да контролира образа си.
Втората линия засяга темата за промяната. Доскоро Радев и неговата формация бяха възприемани като носители на промяна и алтернатива на статуквото, но сега това възприятие се е обърнало, отбеляза антропологът.
Третата, която той смята за особено важна, е по-скоро емоционална и психологическа, отколкото политическа. В обществото се движат дълбоки процеси, свързани много повече с преживяванията на хората, отколкото с рационален избор. По думите му от едната страна стои страхът, а от другата – бедността, или по-точно обедняването. Александров уточни, че не става дума за масов глад, но предупреди за бързото влошаване на жизнения стандарт. По-рано той вече предупреди, че стресираната власт може да прояви агресия.
