Пандемията от COVID-19 показа, че глобалната готовност за кризи често е илюзия. В нов мащабен международен преглед, публикуван в медицинското списание The Lancet, екип от десетки експерти каталогизира 17 ключови глобални заплахи за здравето през XXI век и оценява доколко те могат да бъдат смекчени с навременни политики и инвестиции, съобщава town.bg. Този анализ предлага рамка за приоритизиране на действията и прогнозира количеството здраве, което би могло да се спаси или загуби в различни сценарии до 2100 г.
Изследователите прилагат моделиране, за да оценят потенциално предотвратимата смъртност и инвалидност през периода 2025–2100 г., измерена в години живот, коригирани спрямо инвалидността (DALYs). DALYs представят общото време, което популация губи поради преждевременна смърт или живот с болест и увреждане; един DALY еквивалентно на една изгубена година „здрав живот“. По данни от доклада някои от идентифицираните рискове вече налагат значително бреме днес, докато други носят ниска, но катастрофална вероятност, която все пак изисква внимание.
Две от разгледаните заплахи са посочени като носещи „потенциал за измиране“ на човечеството до 2100 г., въпреки че вероятността им е оценена като ниска. Първата е злонамереният изкуствен интелект, включително възможното използване на ИИ за създаване на нови биологични оръжия. Втората е ядрен конфликт, последван от глобален „ядрен глад“, който би могъл да предизвика масивни загуби на човешки животи и дългосрочно разрушение на екосистеми и хранителни вериги. Други сценарии с потенциал за измиране — като сблъсък с астероид или изригване на супервулкан — са оставени извън приоритетните оценки поради очаквано много ниска вероятност през този век. Също така е изтъкнато, че хипотетичното създаване на „огледален живот“ е твърде рано да бъде количествено оценено.
След изключителните случаи на злонамерен ИИ и ядрен конфликт, анализът идентифицира 15 допълнителни заплахи, всяка свързана с повече от 1 милиард потенциално предотвратими DALYs до 2100 г. За справка, докладът посочва, че 1 милиард DALYs е еквивалентно на приблизително две пандемии от COVID-19, което подчертава сериозността на тези рискове. В този кръг влизат замърсяване на въздуха, антимикробна резистентност, недохранване в детска възраст, климатични промени, спад на международното финансиране за здравеопазване, конвенционални въоръжени конфликти, висока консумация на алкохол, хипертония, неравенство в доходите, ниско образование, естествено възникващи пандемии, затлъстяване, лошо психично здраве, тютюнопушене и нездравословно остаряване.
Като най-голяма потенциално предотвратима тежест авторите посочват затлъстяването — включващо здравните последици от високия индекс на телесна маса, лошото хранене и ниската физическа активност — с приблизително 23,1 милиарда DALYs, което изследователите приравняват на около 46 пандемии от COVID-19 между най-добрия и най-лошия сценарий до 2100 г. След това се нареждат ниското ниво на образование и неравенството в доходите, като по-високото образование се прогнозира да подобри здравето и да забави демографския растеж, намалявайки общото бреме от болести.
В базовия си сценарий комисията прогнозира общо глобално бреме от болести и наранявания между 2025 и 2100 г. от приблизително 246 милиарда DALYs — еквивалентно на около 500 пандемии от COVID-19. Изследователите отбелязват, че тежестите за отделните заплахи са изчислени поотделно и не бива да се сумират механично, тъй като това би довело до припокриване и двойно отчитане при индивиди, засегнати от повече от една заплаха.
Един от ключовите изводи е, че много от тези рискове са взаимосвързани и изискват интегриран, дългосрочен подход вместо изолирани интервенции. В отговор комисията формулира три основни препоръки: да се изградят и устойчиво финансират здравни системи, които са подготвени за различни заплахи; да се увеличат значително инвестициите в пробивни иновации в здравеопазване, климат и технологии; и да се създаде „Монитор на глобалните заплахи за здравето през XXI век“, който постоянно да проследява и актуализира оценките на риска.
Редакторите на The Lancet допълват, че приносът на комисията е да изнесе фокуса на глобалното здраве извън обсега на индивидуалните вреди и да стимулира международни, регионални и национални действия за защита на бъдещето на човечеството. Това становище подчертава, че става дума за важни новини с дългосрочни последици за политиката и инвестициите, които медиите като таун.бг следят и анализират.
Абонирайте се за нас в Google News.
