Комисията за защита на потребителите, Българската агенция по безопасност на храните и Националната агенция за приходите започват съвместни проверки в складовете на големите търговски вериги. Поводът са данни за значителни надценки при основни млечни продукти, които отново поставят въпроса за причините за високите цени на храните.
Според оповестената информация най-голямата установена надценка е при маслото и достига 135%. При прясното мляко показателят е 99%, а при сиренето достига 95%.
Междувременно от Комисията за защита на потребителите вече са образували 11 производства за предполагаемо необосновано увеличение на цените на основни хранителни продукти.
Какви санкции грозят търговците?
Проверките трябва да установят дали има обективни икономически основания за отчетените увеличения на цените. Ако търговците не успеят да обосноват поскъпването, предвидените санкции са от 10 000 до 100 000 евро за всеки продукт.
Контролните органи ще проверяват документацията и данните, свързани с ценообразуването, за да преценят дали има нарушения на действащите правила.
Търговците оспорват тълкуването на данните
От Сдружението за модерна търговия възразиха срещу приравняването на надценката и брутния марж с чистата печалба на търговците. Според организацията тези показатели не отразяват сами по себе си крайния финансов резултат на една компания.
От сдружението посочват още, че печалбите на търговците в България са съпоставими с тези в Европейския съюз и са на равнища, подобни на отчетените в Германия.
Разликата между надценка, брутен марж и чиста печалба е съществена при анализа на цените. Надценката показва разликата между покупната и продажната цена спрямо определена база, докато брутният марж се изчислява като дял от продажната цена. Чистата печалба се формира след приспадане и на останалите разходи на бизнеса.
Предстоящите проверки трябва да изяснят дали установените високи надценки са резултат от обосновани разходи и пазарни условия, или има основания за санкции за необосновано поскъпване.
