Надценки до 135% при маслото, 99% при прясното мляко и 95% при сиренето. Това са част от данните, представени от председателя на Комисията за защита на потребителите Мая Манолова, която съобщи за засилени проверки в големите търговски вериги.
Основен акцент в работата на институцията ще бъдат цените на хранителните продукти и лекарствата без рецепта. Според Манолова именно те оказват сериозен натиск върху семейните бюджети и изискват особено внимание от страна на държавата.
„За първи път цялата държава чрез своите институции се ангажира с този проблем“, заяви тя.
Проверките се извършват съвместно от Комисията за защита на потребителите, Министерството на земеделието, Българската агенция по безопасност на храните и Националната агенция за приходите.
Санкции до 35 000 евро и предупреждение към търговците
По думите на Манолова през последните 2 седмици са установени множество нарушения в големите търговски вериги. Комисията е наложила санкции за нелоялни търговски практики, като размерът на част от тях достига 35 000 евро.
За необосновано увеличение на цените предвидените санкции са между 10 000 и 100 000 евро. Председателят на комисията обаче отбеляза, че доказването на подобни нарушения е по-трудно, когато увеличението е направено преди повече от година.
Манолова заяви, че институцията ще защитава наказателните постановления и в съда, ако търговците решат да ги обжалват.
„Ако си мислят, че с лека ръка ще им паднат тези абсолютно заслужени санкции, просто грешат“, категорична беше тя.
„Не и основните храни“: КЗП настоява за разумни надценки
Председателят на комисията подчерта, че проблемът не се изчерпва с последните увеличения, а е свързан и с вече достигнатите високи цени.
Според нея основните продукти за ежедневната трапеза трябва да се продават при по-умерени надценки. Сред тях тя посочи хляба, брашното, ориза, маслото, олиото, яйцата и млечните изделия.
Манолова направи разграничение между стоките от първа необходимост и останалите продукти.
„Продавайте си през каквито искате надценки миксерите, косачките, електрическите уреди, шампоаните, сапуните, балсамите, авокадото, мангото, хайвера и сьомгата. Но основните хранителни продукти, които са жизненоважни за трапезата на българина, трябва да бъдат продавани през нормални надценки“, заяви тя.
За сравнение Манолова посочи Германия, където според представените от нея данни надценките при млечните продукти са между 15 и 25%.
Тя не приема обясненията на търговските вериги, че високите цени в България се дължат основно на данъците, недостига на суровини и поскъпването на доставките.
Затворени супермаркети и нарушения при съхранението на месо
Проверките на Българската агенция по безопасност на храните са установили и нарушения, свързани с хигиената и съхранението на продукти.
Манолова съобщи, че са затворени 2 супермаркета, както и обекти и съоръжения, използвани за приготвяне и предлагане на готова храна.
Тя разказа и за случай в склад, където годно за употреба месо е било съхранявано заедно с бракувано месо с изтекъл срок на годност.
Според председателя на КЗП са установени още проблеми с документацията и проследимостта на хранителните продукти.
На въпрос дали това означава, че потребителите може да са купували негодно месо, Манолова отказа да прави подобни заключения.
„Не искам да правя внушения. Просто казвам, че проверките, които държавата прави, имат своите причини“, уточни тя.
Българските производители под натиск? КЗП изпраща данни на комисията по конкуренцията
Манолова съобщи, че е предоставила на Комисията за защита на конкуренцията материали от проверки, свързани с предполагаеми нелоялни практики спрямо българските производители.
Според нея търговските вериги прилагат съществени разлики в надценките за сходни продукти от една и съща категория.
Тя даде пример с вносна гауда и български кашкавал, за които по думите ѝ могат да се начисляват значително различни надценки.
„Защо те да са над закона? Защо да могат да продават едните с 30% наценка, другите със 130% надценка?“, попита Манолова.
По думите ѝ при нарушения от компетентността на Комисията за защита на конкуренцията санкциите могат да достигнат 10% от оборота.
Председателят на КЗП разказа още, че на среща с млекопроизводители и млекопреработватели са били представени фактури, според които доставните цени на някои млечни продукти са намалели спрямо 2022 г.
Тя смята, че тези данни поставят под съмнение твърденията, че поскъпването в магазините се дължи основно на производителите.
КЗП започва проверки и на лекарствата без рецепта
Освен хранителните продукти, комисията ще насочи вниманието си и към лекарствата без рецепта и хранителните добавки.
Манолова заяви, че някои медикаменти в България се продават на цени, които според нея са 2 пъти по-високи от тези в Гърция.
Сред посочените примери са обезболяващи препарати, лекарства срещу грип, сиропи и капки, които се търсят особено активно в началото на зимния сезон.
Предстои да бъде направен цялостен преглед на нормативната уредба, за да се установи къде по веригата – при производството, търговията на едро или продажбата в аптеките – се формира най-голямото оскъпяване.
Манолова обяви и подготовка на законодателни промени, свързани с определянето на максимални цени на лекарствените продукти и хранителните добавки.
Според нея целта е да се установи къде се натрупват най-големите разходи и какви мерки могат да ограничат натиска върху потребителите.
