Избирателната активност, а не толкова резултатът на първия тур, ще бъде основното неизвестно на предстоящите президентски избори. Това коментира социологът Добромир Живков от „Маркет Линкс“ в ефира на Би Ти Ви, представяйки данни от национално проучване, проведено съвместно от телевизията и социологическата агенция.
Според изследването очакваната активност е около 39%, което според Живков означава, че ще се стигне до балотаж. Той отбеляза, че интересът към президентския вот изглежда по-слаб в сравнение с мобилизацията на избирателите през април. В същото време обаче напрежението и атаките в Черно море могат да подтикнат повече граждани да гласуват.
По думите на социолога обществените реакции се движат в различни посоки. От една страна, тревогите за националната сигурност могат да повишат активността. От друга, усещането, че страната не се развива в правилната посока, отблъсква част от избирателите от политическия процес.
Каква подкрепа получават кандидат-президентските двойки?
Данните на „Маркет Линкс“ показват следното разпределение на подкрепата сред участниците в проучването:
- Йотова–Вълчев – 47,3%
- Гюров–Кандев – 30,6%
- Костадинов–Волгин – 10,3%
- Михайлов–Матеева – 4,3%
- Василев–Манов – 2,8%
- Христанов–Черкезова – 2,3%
За останалите кандидатски двойки подкрепата според наличните данни е под 1%.
Живков уточни, че стойностите представляват прогноза, при която са отчетени и нагласите на българите в чужбина, както и политическите им предпочитания. Според агенцията и зад граница се очаква по-слаба избирателна активност.
Социологът посочи и различията между електоратите на водещите двойки. По данни на проучването 75% от подкрепящите Йотова–Вълчев са гласували за „Прогресивна България“ през април. Останалите 25% имат по-разнообразни политически предпочитания.
Костадинов и Волгин, от своя страна, привличат част от разочарованите русофили, които са очаквали по-категорична позиция на Радев по отношение на Русия. Живков отбеляза, че подкрепата за двойката на мажоритарен принцип е по-висока от резултата на „Възраждане“ на парламентарно ниво.
Какво показват данните при евентуални предсрочни парламентарни избори?
Проучването проследява и нагласите при хипотетичен предсрочен парламентарен вот. Според представените резултати „Прогресивна България“ получава 32%, следвана от „Продължаваме промяната“ с 10,2% и ГЕРБ с 9,6%.
„Демократична България“ събира около 7%, ДПС – 5,6%, а „Възраждане“ – 4,4%.
Живков коментира, че подкрепата за „Прогресивна България“ намалява с още 2–3 процентни пункта спрямо предходните измервания. По думите му тенденцията се наблюдава вече няколко поредни месеца. Той допълни, че има разместване сред политическите сили, като разликите между някои от тях са малки и резултатите могат да се променят.
Според анализа част от избирателите, които се отдалечават от „Прогресивна България“, започват да подкрепят други политически формации, сред които „Продължаваме промяната“ и „Възраждане“.
Тревогите за сигурността и доверието в кабинета
Събитията в Черно море са сред факторите, които според социолога влияят върху политическите нагласи. Проучването показва, че 68% от анкетираните възприемат атаките като сериозна заплаха за националната сигурност. Други 15% смятат, че опасността се преувеличава, а 17% заемат неутрална позиция.
Данните сочат и по-ниско доверие в правителството. През октомври 41% от участниците заявяват недоверие към кабинета, докато 36% изразяват доверие. Живков посочи, че разликата между двете стойности се е увеличила спрямо предходния месец, макар тенденцията на спад в доверието да изглежда близо до стабилизиране.
Националното проучване е проведено между 13 и 19 октомври 2026 г. сред 1006 пълнолетни граждани в страната чрез пряко лично интервю и онлайн анкета. Изследването е финансирано и реализирано съвместно от Би Ти Ви и „Маркет Линкс“. Посочените проценти отразяват измерените към периода нагласи и не представляват гаранция за окончателните изборни резултати.
