Ново изследване на агенция Маркет линкс, проведено съвместно с бТВ и представено от социолога Добромир Живков, показва сериозни размествания в политическите нагласи и партийните предпочитания в страната.
Според данните, ако изборите се проведат в края на юни, формацията „Прогресивна България“ би получила убедителна първа позиция с резултат 39,1%. Втора сила остава „ГЕРБ“, която изостава значително с 13,1% подкрепа. На трето място се нарежда „ПП-ДБ“ с 11,8%, а след нея е „ДПС“ с 4,9%. Последна в подреждането влиза „Възраждане“ с 4,2%.
Изследването е реализирано сред 1005 респонденти в периода 13–21 юни чрез комбинация от директни интервюта и онлайн анкети, като е проведено преди публичното представяне на проектобюджета за 2026 година.
В анализа се отчита и динамика в обществените нагласи към управлението. Доверието към кабинета наративно се запазва на сравнително високи нива, но бележи спад от 5% и достига 45%. Паралелно с това недоверието се увеличава с около 6%, което според социологическите изводи показва първи признаци на охлаждане на обществената подкрепа.
Според коментарите, представени от Добромир Живков, част от този ефект се дължи на ранния етап на управление, като все още се вижда значителен кредит на доверие в сравнение със служебни кабинети от предходни периоди, когато подкрепата е била около 20–25%.
Данните показват и отражение върху личните рейтинги на политическите лидери. При част от тях доверието остава ниско и варира между 9% и 14%, като най-високи нива на недоверие се наблюдават при някои от водещите фигури в политическия спектър.
Сред основните изводи е и това, че над 50% от анкетираните все още проявяват склонност да приемат или подкрепят действията на правителството, като 41% смятат, че то се опитва да въведе ред в управлението, а 19% го оценяват като все още в процес на адаптация и допускане на грешки.
От друга страна, около една трета от участниците в проучването изразяват по-критична позиция, включително съмнения за подготвеността на кабинета и ефективността на промените, които той обещава.
В заключение социолозите отбелязват и още един значим обществен сигнал – 29% от анкетираните смятат, че част от проблемите се оправдават с наследени политически и икономически фактори, вместо да се търси реална отговорност.
