Астрономически екип, ръководен от Марк Холандс от Университета в Уорик, установи, че бялото джудже WD J1330+6435 излъчва видима зелена светлина — явление, което до момента се смяташе практически невъзможно за звезди. Откритието, което предизвиква интерес в астрономичните среди и попада сред важни новини за изучаването на еволюцията на планетните системи, съобщава town.bg. В българските медии това привлича внимание и буди дискусии за нова дисциплина, описвана като некропланетология.
Въпреки че на пръв поглед звездите изглеждат като бели точки на нощното небе, техният цвят обикновено се определя от температурата и спектралното разпределение на излъчваната светлина. По-горещите звезди дават относително повече синя компонента, а по-хладните — червена, като комбинацията от всички дължини на вълните прави много звезди да изглеждат бели или жълти за човешкото око. При WD J1330+6435 обаче процесите в атмосферата правят зеленото доминиращо — невиждан досега резултат от необичайни абсорбционни особености.
Белите джуджета като WD J1330+6435 представляват остатъчните ядра на угаснали звезди. В случая масата на джуджето е приблизително сравнима с тази на Слънцето, но е компресирана в обем с размерите на Земята. Тази изключителна плътност и гравитация водят до атмосфера, в която определени елементи се концентрират и изменят спектралните характеристики на излъчваната светлина. При WD J1330+6435 натрийът поглъща оранжевите и жълтите дължини на вълната, а калцият блокира част от виолетовото крайно излъчване, което оставя зеленият спектрален сегмент сравнително „освободен“ и видим.
Освен натрий и калций, в атмосферата на джуджето са регистрирани следи от литий. Наличието на литий се разглежда като важен индикатор за скалист материал, тъй като този елемент рядко е в изобилие в самите звезди на този етап от тяхната еволюция. Проучванията предполагат, че тези химични следи са останки от планети или планетни остатъци, погълнати от звездата преди или след нейното превръщане в бяло джудже. В този смисъл системата функционира като своеобразен „канибализъм“ — звезда, която асимилира материал от собствената си планетна система и променя външния си вид.
Астрономите отбелязват, че наблюдаваната зелена окраска не е резултат единствено от температурата на джуджето, а от специфичните абсорбционни линии, създадени от концентрираните елементи в плътната атмосфера. Тази комбинация от фактори прави WD J1330+6435 уникален пример за това как остатъчната химия на планетната система може да наложи необичайни визуални характеристики върху звездното тяло.
Откритието разширява спектъра на темите, които астрономите могат да изследват при белите джуджета. То също така дава тласък на идеята за създаване на по-целенасочени изследвания върху останките от унищожени планети — област, която някои учени наричат некропланетология. Изследванията на подобни обекти могат да предложат прозрения за съдбата на планетните системи след смъртта на техните звезди и за начина, по който химията на тези системи се развива в продължение на милиони години.
Научният екип описва сценариите, при които планетите се поставят в опасност от приливни сили и орбитална нестабилност в късните етапи от живота на дадена звезда, което води до тяхното разрушаване и последващо поглъщане. Резултатите от спектроскопските наблюдения при WD J1330+6435 показват как точно тези процеси могат да оставят отличителен отпечатък върху видимия спектър и външния облик на останалото ядро.
Откритието също подтиква към обсъждане на това какво би означавало наблюдаването на подобни явления от повърхността на екзопланета в същата система — визуално възприятие на „зелена“ звезда като централен обект в небето. Въпреки че това е спекулативно при настоящите данни, находката на WD J1330+6435 разширява хоризонтите на въображението и на научните въпроси, които следва да бъдат повдигнати.
В условията на нарастващ интерес към междупланетните процеси и остатъчната химия на звездните системи, подобни случаи ще продължат да превръщат редките наблюдения в важни новини за астрономическата общност и за обществеността, която следи развитието на космическите изследвания. Таун.бг и други информационни медии следят темата, а бъдещи наблюдения и спектрални анализи ще уточнят до каква степен подобни зелени феномени са разпространени сред белите джуджета.
Абонирайте се за нас в Google News.
