Двамата кандидати за президент Илияна Йотова и Андрей Гюров се срещнаха тази вечер в единствения си дебат преди балотажа, излъчен по БНТ. Сблъсъкът им обхвана сигурността в Черно море, войната в Украйна, обвиненията за търсена подкрепа от ДПС, договора с „Боташ“ и отношенията със Северна Македония.
Преди първия тур на 25 октомври двамата не излязоха един срещу друг. Тогава щабът на Йотова не прие поканата на платформата за независима журналистика „Извън ефир“ с аргумента, че първо избирателите трябва да решат кой продължава напред, а едва след това може да се говори за дебат в национален ефир. Гюров се беше съгласил ден по-рано, като заяви, че президентската длъжност изисква отговорност, която според него започва с готовността кандидатът да застане пред хората.
Пиано в хола и обвинения за ДПС
Разминаванията проличаха още с първия въпрос – как кандидатите си обясняват слабата избирателна активност. Според Гюров хората са били плашени с войни и врагове, а той обеща да не използва подобна реторика. Бившият служебен премиер сравни президентската институция с пиано в хола, край което всички минават, но на което никой не свири.
Йотова отвърна, че институцията е работила като добре настроен инструмент. Тя обвини партиите, които подкрепят Гюров, че са търсили гласовете на ДПС за балотажа, и настоя да разбере какво е било обещано срещу тях. Гюров категорично отрече да е искал подкрепа от партийни централи или лидери и увери, че няма да го прави и занапред.
Сигурността в Черно море и войната в Украйна
По темата за морската сигурност Йотова посочи, че е повдигнала въпроса за безопасното корабоплаване в ООН и е получила признание от други държавни ръководители, каквото според нея е очаквала и у нас. Като свое действие тя изтъкна свикването на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС). Занапред предлага среща на шестте черноморски държави, на която да се договори мораториум върху бойните действия.
Гюров, който и преди това обвини властта в бездействие по темата, упрекна Йотова, че се е дистанцирала от резолюция на ООН за прекратяване на военните действия – нещо, което тя оспори с довода, че документът не е резолюция. Според него КСНС е свикан прекалено късно, а страната е трябвало открито да назове заплахата и да влезе в европейските системи за противодронова и противоракетна защита. Йотова определи това като невярно и заяви, че кабинетът вече е включил България в европейската програма за защита от дронове. Спорът идва на фона на поредните инциденти в морето, сред които ударът с морски дронове по контейнеровоз край Шабла.
В един от най-острите моменти Гюров попита опонентката си дали е търсила пряк контакт с руския президент Владимир Путин в контекста на разговорите за преговори: „Опитахте ли се да говорите с него, обадихте ли му се?“. Йотова контрира, че той е посетил Киев и е сключил 10-годишно военно споразумение без мандат от Народното събрание. Тя заяви, че не би направила такава стъпка без съгласуване с другите институции и с гражданите, и твърдеше, че документът оставя отворена възможността български военни да бъдат пратени в Украйна.
Гюров отхвърли това тълкуване. По думите му става дума за рамков документ, въз основа на който могат да се сключват отделни договори, всеки от които минава през парламента. Той подчерта, че изпращане на войници не е предвидено, а споразумението дава шанс на България да участва във възстановяването на Украйна.
Кандидатът настоя Русия да бъде определена като заплаха, за да може страната да се подготви, и посочи, че Москва трябва да спре военните действия, преди да се премине към следващите стъпки за уреждане на конфликта. Той предупреди, че без способност сами да се защитим няма как да разчитаме на съюзниците, а делението на „войнолюбци“ и „миролюбци“ ни прави беззащитни.
Йотова припомни, че в началото на войната мнозина са вярвали в постигането на мир чрез сила, но с времето са променили мнението си. Тя се обяви за всеобхватно мирно споразумение, в което да участва и Москва, вместо за ултиматуми: „Сега трябва да говорим за споразумение за цялостен мир, без Русия това няма как да стане“. Йотова упрекна Гюров, че защитава „война на изтощение“, но той възрази, че говори за изграждане на защита и възпиране на агресора, тъй като когато цената на нападението стане твърде висока, нападателят ще бъде принуден да спре.
„Боташ“ и Северна Македония
Кандидатите се разминаха и по договора с турската енергийна компания „Боташ“, по който България продължава да плаща значителни суми, без да използва изцяло договорения капацитет. Йотова защити сделката, като посочи, че е била наложителна, след като кабинетът на Кирил Петков и тогавашният финансов министър Асен Василев спрели доставките на руски газ. Тя увери, че споразумението тепърва ще донесе ползи за държавата. Гюров възрази, че всъщност Русия е прекратила доставките на природен газ за България.
В края на външнополитическия блок дебатът се насочи към Северна Македония. Йотова настоя страната да не отстъпва от договорените протоколи и обвини Петков, че в последния момент е бил готов да се откаже от българската позиция в Скопие, която по думите ѝ е била спасена с извънредната консултативна среща при президента Румен Радев.
Гюров напомни, че е оглавявал парламентарната група, внесла Френското предложение в Народното събрание. Той упрекна президентската институция в непоследователност – по негови думи навремето тя е критикувала кабинета и е отправяла обвинения в предателство, а сега Йотова представя споразумението като добро решение за България. Гюров подчерта, че защитата на правата на българите в конституцията на Северна Македония е част от общата европейска позиция. Балотажът, на който ще се реши кой ще упражнява правомощията на държавния глава, предстои на 1 ноември.
