Утринта на 9 февруари 1855 г. множество населени места около устието на река Екс в южния английски окръг Девън се събуждат пред една необичайна гледка: върху свежия сняг са отпечатани хиляди дребни следи, наподобяващи формата на конско или магарешко копито. Новината бързо се разпространява и превръща случая в едно от важните новини в страната, а местните жители описват сцената като зловеща и необяснима.
Следите не са ограничени до градините и уличните пространства. Описанията от онези дни споменават, че те преминават през четири метра високи стени, пресичат покриви на къщи и дори продължават от двете страни на замръзнала река с ширина около три километра. Този набор от наблюдения създава впечатлението за нещо, способно да измине огромни разстояния за сравнително кратко време, което засилва тревогата в общността и подхранва спекулациите.
Една анонимна бележка, изпратена до Illustrated London News, допълнително разпалва паниката: в нея е направено грубо изчисление, че ако всички следи принадлежат на едно същество, то би трябвало да е изминало повече от 100 мили — приблизително 160 километра — за една нощ. По-късни проучвания показват обаче, че авторът на писмото е млад човек на около 19 години, който по-късно става куратор в музей; ентусиазмът и чувството за драматизъм в текста очевидно са оцветили фактите. На практика най-дългата проследена непрекъсната следа, отбелязана от местни хора въоръжени с оръжие, е била около осем километра, което коренно променя възприемането на първоначалната сензация.
През годините природолюбители, зоолози и скептици предлагат разнообразни обяснения за произхода на отпечатъците. Един от признатите анатоми от XIX век, Ричард Оуен, свързва следите с язовци, но критиците отбелязват, че такъв вид животни не се катерят по покриви и не биха оставили следа на някои от описаните места. Други предполагаеми обяснения варират от следи на видри до по-неочаквани хипотези като избягали кенгура, споменати от местен свещеник — обяснение, което самият той признава, че е използвал частично с цел да успокои паството и да избегне приписване на явлението на свръхестественото.
Най-вероятното научно обяснение обаче сочи към комбинация от метеорологични условия и различни видове животински следи. В нощта на инцидента е имало снеговалеж, следван от кратко затопляне и внезапно повторно застудяване. При такъв цикъл тънките отпечатъци на горски мишки, котки или птици могат да се разтопят по краищата, да загубят характерните си пръсти и да придадат овална форма, напомняща копито. След това образуваните овални отпечатъци замръзват и остават в тази форма до разсъмване. Освен това част от следите, близо до местната църква, вероятно са резултат и от зевзешка намеса — местни жители са могли нарочно да създадат подобни отпечатъци, за да подиграят пастора или да подхранят слуховете.
Сериите от обяснения и последващите разследвания показват, че едва ли едно единствено същество е отговаряло за всички отпечатъци. Повечето съвременни коментатори и природозащитници смятат, че става дума за смесица от следи от различни животни, модифицирани от топене и замръзване, а също и усилени от човешка намеса и медийна истерия. Макар че рационалните анализи предлагат логични модели, „Стъпките на Дявола“ в Девън продължават да занимават общественото въображение и остават една от най-споменаваните загадки от XIX век в британския фолклор, присъстващи в хрониките като важни новини и любопитен казус за природните аномалии.
Този случай отново подчертава как съвкупността от наблюдения, журналистическа сензация и ограничена научна информация може да оформи легенда, която оцелява над век и половина, а също така и ролята на локалните общности и медии в изграждането на историческите наративи, за които днес се информираме като модерни хроники на странни събития, включително в платформи като таун.бг — съобщава town.bg.
Абонирайте се за нас в Google News.
