Системите за предупреждение на населението в Русия и Украйна са били атакувани от хакери на 2 ноември. Това стана броени часове след като приключи най-дългото прекратяване на огъня от началото на войната, действало в част от Херсонска област. Москва съобщи за разпространени фалшиви сигнали за заплахи, а Киев – за неверни предупреждения за радиационна опасност.
Руското министерство на извънредните ситуации обяви, че приложението му за известяване на гражданите е било обект на „мащабна кибератака“. По данни на ведомството нападателите са пуснали неверни съобщения в системата, която трябва да предупреждава хората за приближаващи дронове и други опасности. Експертите на министерството работели по отстраняването на последиците от пробива, който дава възможност на хакерите да разпращат дезинформация до населението.
Фалшиви сигнали за радиация в Украйна
По-рано същия ден украинската страна докладва за вероятна хакерска намеса в приложението „Въздушна тревога“, в което се появиха безпочвени съобщения за радиационна заплаха. Военновъздушните сили побързаха да успокоят гражданите, като увериха, че опасност от радиация няма и че приложението най-вероятно е било атакувано. Говорителят им Юрий Игнат потвърди, че системата е била хакната.
Москва не уточни веднага кого подозира за атаката срещу своето приложение. Украинският Център за стратегически комуникации SPRAVDI – държавна структура за противодействие на дезинформацията – от своя страна посочи Русия като отговорна за удара по украинската система.
Губернаторът на Херсонска област Олександър Прокудин призова жителите да бъдат изключително внимателни след края на примирието и да реагират без забавяне на сигналите за руски нападения.
Краят на примирието в Херсон
Според Киев прекратяването на огъня е изтекло в неделя, след като Русия е отхвърлила предложението то да бъде удължено. Споразумението, постигнато с посредничеството на първата дама на САЩ Мелания Тръмп, влезе в сила рано сутринта на 27 октомври и обхващаше само част от източните райони на областта. То даде възможност за хуманитарна мисия в контролирания от Русия град Олешки, където по-рано започна и евакуацията на цивилни от Олешки.
„Примирието, което беше в сила от 27 октомври до 1 ноември, приключи“, обяви украинският омбудсман Дмитро Лубинец.
Той оцени паузата в боевете като важна крачка в общите хуманитарни усилия с Русия. Папа Лъв, който беше настоявал пред Москва за прекратяване на огъня около Олешки, изрази надежда, че затишието ще засили стремежа към диалог и ще отвори път за нови конкретни мирни инициативи.
За жителите на Херсон седмицата без обстрели беше рядък шанс да си поемат дъх – един от тях я нарече „глътка свеж въздух“. 38-годишният градинар Володимир Омелченко разказа преди края на примирието, че хората се опитват да свършат най-неотложното, като например да подготвят розите за зимата.
Украински военнослужещ, който пожела да остане анонимен, обаче предупреди, че с подновяването на сраженията положението може да стане по-тежко от преди. По думите му руските части на другия бряг на Днепър са използвали спокойните дни, за да струпат още войски, да докарат боеприпаси и да разузнават украинските позиции с дронове.
Спорът за рафинериите и преговорите
Дори по време на примирието двете страни продължиха да си нанасят удари в други райони. Москва съобщи, че в нощта срещу неделя дрон е улучил „промишлено предприятие“ на изток от столицата, а според украински медии целта е била петролната рафинерия в Кстово.
Киев неколкократно е атакувал руски нефтени и газови обекти, като представя тези операции като оправдан отговор на руските удари по украинската енергетика. Американският президент Доналд Тръмп настоява атаките да спрат, тъй като ги свързва с поскъпването на дизела, но според анализатори цените растат заради войната с Иран.
В интервю за „Фокс Нюз“ в неделя украинският президент Володимир Зеленски заяви, че е изложил пред Тръмп и екипа му условията, при които Украйна би прекратила ударите по рафинериите. Едното е Русия да спре да атакува украинската енергийна система, а другото – Вашингтон да предостави на Киев ракети прехващачи за системите „Пейтриът“. Темата е свързана и с вече обявената сделка за 500 ракети „Пейтриът“.
Междувременно украинското министерство на енергетиката отчете нови спирания на тока в различни части на страната, включително в Киев, след руски удари по енергийната инфраструктура в неделя.
Посредничените от САЩ преговори между Москва и Киев се очаква да бъдат възобновени през ноември, макар че Кремъл вече даде знак, че разговорите няма да спрат ударите. Диалогът практически беше замразен, след като през февруари САЩ и Израел започнаха съвместни удари срещу Иран. Пълномащабното руско нахлуване от февруари 2022 г. опустоши обширни територии в Източна и Южна Украйна, отне живота на стотици хиляди военни и цивилни и прогони милиони хора от домовете им.
