Когато в началото на май 2017 г. в Гансбаай край Кейптаун беше намерена огромна мъртва голяма бяла акула, учените се сблъскаха с необичайна картина: тялото бе разпорено, а липсваше черният дроб, отнел около 90 кг. Женската акула, тежаща около 1 100 кг, бе първият от поредица случаи, при които жертвите показваха еднакви следи от осакатяване и отрязани вътрешности. Морските специалисти разгледаха инцидента като знак за нова хищническа стратегия в океана и започнаха системно да документират явлението.
В продължение на месеци специалистите откриват още трупове на големи бели акули с идентични увреждания. Аутопсиите, ръководени от биоложката Алисън Таунър в университета „Родс“, показват повторяем модел: коремните кухини са разпаряни, липсва черният дроб, а други органи остават недокоснати. По поведението и времевия контекст Таунър и колегите ѝ насочват подозренията към две мъжки косатки, известни като Порт и Старборд, които са забелязани по крайбрежието още от 2015 г. с характерно наклонени гръбни перки.
Свидетелства и снимки от дронове потвърждават бързо нарастващия брой наблюдения. На 16 май 2022 г. любителска заснемка край Мосел Бей показва три косатки да атакуват 3-метрова голяма бяла акула: една косатка избутва акулата към повърхността, обръща я на дясната ѝ страна и я захапва до областта на гръдните перки, след което носи трофея под водата. Подобни сцени са регистрирани и край бреговете на Калифорния и Австралия, което кара изследователи да говорят за разпространение на този начин на лов извън Южна Африка.
Морските хищници показват една характерна целенасоченост: те отстраняват и консумират предимно черния дроб на акулата, богат на енергийни липиди. Таунър и други учени обясняват, че черният дроб при голямата бяла акула може да представлява значителен дял от масата и е концентриран енергиен източник — именно той се превръща в предпочитаната „целева част“ при тези атаки. Според наблюденията косатките използват координирани тактики: избутване към повърхността, обръщане на акулата по гръб, което предизвиква временна парализа, и бързо изваждане на дроба, преди акулата да може да реагира.
Някои от тези умения изглежда са културно предадени в рамките на семейства и стада. В Калифорнийския залив например кадри от 2020 и 2022 г. показват стадо, наречено „Моктесума“, което успешно прилага същите техники върху млади големи бели акули и дори върху други големи видове. На 18 юни 2023 г. Старборд е заснет да убива самостоятелно 2,5-метрова акула и да изважда дроба ѝ за по-малко от две минути, демонстрирайки, че някои индивиди притежават високо развита ловна експертиза.
Измененията в разпределението на видовете и изменящите се океански условия също изглежда подпомагат този феномен. Затоплящите се води и екологичният натиск водят до по-чести срещи между косатки и млади големи бели акули в райони, където досега тези видове са се пресичали по-рядко. Това създава възможности косатките да прилагат вече установени стратегии върху нови плячки.
Екологичните последици вече са видими в няколко района. В Западния Кейп големите бели акули рязко намаляват като присъствие в традиционни места за събиране — например остров Дайър и Фолс Бей — след появата на косатките, които ловуват акули. Това е предизвикало верижни ефекти: промени в числеността на плячката на акулите, увеличен лов върху африканските пингвини и навлизане на други видове като медната акула в освободените територии. В Калифорния краткотрайни посещения на косатки също са измествали големите бели от остров Фаралон, с последствия за популациите на морски слонове и други видове.
Учени описват процеса като важни новини за морските екосистеми, тъй като взаимодействието между двата върхови хищника променя структурата на хранителните вериги и пространствената екология на райони, където доскоро доминираха големите бели акули. Последните наблюдения показват, че това поведение се разпространява географски и че противодействието на човешките фактори — риболов, мрежи и замърсяване — остава критично за опазване на популациите.
Феноменът продължава да бъде документиран и анализиран от изследователи и местни природозащитни групи, а информация за новите случаи и изводите от полевите аутопсии се следят внимателно и от обществеността. Събитията представляват значимо предизвикателство за разбирането на ролята на върховните хищници в океана и за мерките, които биха могли да смекчат дългосрочните екологични последици, съобщава town.bg, като темата остава в центъра на важни новини и научни дискусии в морската биология и опазването на природата; таун.бг следи развитието.
Абонирайте се за нас в Google News.
