Европейски представители ще седнат на масата при следващия кръг от разговорите за прекратяване на войната между Русия и Украйна. Това съобщи украинският президент Володимир Зеленски след среща в Дъблин със специалните пратеници на Доналд Тръмп Стив Уиткоф и Джаред Къшнър. Ирландската столица беше домакин и на европейска среща на върха, в която Зеленски участва.
Американската страна потвърди тази позиция. „Не можем да сключим това споразумение между Москва и Киев, без европейците да седнат на масата за преговори“, заяви Къшнър. Преди да пристигнат в Дъблин, двамата емисари бяха разговаряли с руския президент Владимир Путин в Москва.
Програма за деескалация
По думите на Зеленски е от съществено значение да бъдат отключени всички спорни въпроси. Той обясни, че страните са се разбрали да подготвят програма с различни варианти за намаляване на напрежението и за някакъв вид прекратяване на огъня, и изрази надежда, че такъв документ ще бъде изготвен.
Още в сряда, при пристигането си в Ирландия, украинският лидер допусна, че може да се появи „прозорец на възможностите“ за спиране на огъня преди 2027 г. Ден по-рано Уиткоф, след разговорите с Путин в Москва, оповести, че в близко време предстои нов кръг от преговори, в който ще вземат участие и европейци.
Европейските столици от дълго време настояват да бъдат включени във всички обсъждания, тъй като смятат, че изходът от конфликта в Украйна засяга сигурността на целия континент. Москва досега отказваше присъствието им. Според Къшнър обаче този проблем вече може да бъде решен и Кремъл би могъл да приеме европейско участие. Новината поставя под още по-голям натиск държавите от Европа, които месеци наред не успяват да се споразумеят кой да ги представлява на масата.
Твърдата позиция на Кремъл
Срещата в Дъблин бе поредната в наситената с дипломатически контакти седмица. Преди визитата си в Москва Уиткоф и Къшнър присъстваха на двудневните разговори в Абу Даби между Украйна и Русия, проведени с посредничеството на Вашингтон.
В Кремъл Путин даде да се разбере, че няма да отстъпи от максималистичните си условия за край на войната, но предложи временно примирие в ключов град на фронта. Той призова и за „хуманитарна“ операция в Константиновка – град в Донецка област, в Източна Украйна, който е в центъра на боевете. Москва настоява преговорите да се фокусират най-вече върху по-широката тема за сигурността в Европа.
Киев и европейските му партньори се противопоставят на подялба на сферите на влияние между Вашингтон, Москва и Пекин. Те искат разговорите на първо място да сложат край на войната в Украйна.
В продължителната си беседа с американските пратеници, излъчена от руската телевизия, Путин отново изреди териториалните претенции на Русия и отхвърли създаването на „сиви зони“ или демилитаризирани райони покрай линията на фронта. Той определи като „абсолютно неприемлива“ идеята за чуждестранни войски в Украйна, които Киев иска като гаранция срещу ново избухване на конфликта, и предупреди, че подобна стъпка би означавала продължаване на войната.
Окупирани територии и размяна на пленници
В момента под руски контрол е малко над 19% от украинската територия. От 2022 г. Москва обявява за анексирани четири области – Луганска, Донецка, Запорожка и Херсонска, макар да не владее изцяло нито една от тях. Киев и международната общност не признават тези анексии.
По време на преките разговори в Абу Даби във вторник и сряда – първите от повече от осем месеца – двете страни се споразумяха за нова голяма размяна на военнопленници. Точният брой на освободените тепърва ще бъде определен, но според Зеленски това ще е най-мащабната размяна от началото на войната.
