България остана единствената страна от Европейския съюз, която не се присъедини към декларацията за основните принципи на европейската сигурност. Документът бе приет в Дъблин по време на срещата на върха на Европейската политическа общност и получи подкрепата на 39 държави.
Във форума участват 47 страни. Под текста стоят подписите на Германия, Украйна, Великобритания, Италия и Полша, както и на редица други държави. Засега не е ясно защо София е решила да остане встрани.
Освен България, декларацията не са подписали и няколко държави извън ЕС: Армения, Азербайджан, Босна и Херцеговина и Швейцария.
Европа поема повече отговорност
Инициативата за документа е на Франция. Той очертава общи правила за сигурността на континента, като стъпва върху вече действащи международни актове, сред които Уставът на ООН, договорите на НАТО и учредителните договори на ЕС.
Френският президент Еманюел Макрон обяви, че участниците са „постигнали съгласие по общи принципи за бъдещата сигурност на Европа“. Според него значението на декларацията е в това, че затвърждава ролята на европейските държави като активни участници в решенията, които засягат собствената им сигурност.
Текстът предвижда страните от Стария континент да носят по-голяма отговорност за неговата защита. В него се подчертава, че за Украйна не може да се решава без самата Украйна, а въпросите на европейската сигурност не могат да се уреждат без европейците. Тази позиция е сходна с настояването на Румен Радев Европа да е на масата при преговорите за Украйна.
Отговор на хибридните заплахи
Декларацията излиза извън класическото разбиране за сигурност. Тя обхваща мерки срещу хибридни кампании, кибератаки, информационна намеса и манипулация, както и усилия за повишаване на устойчивостта на демократичните институции.
Подписалите страни обещават да създадат механизми за предотвратяване на дестабилизиращи действия, които остават под прага на въоръжено нападение. Когато е нужно, са възможни и ответни мерки. Документът засяга също борбата с тероризма, трафика на наркотици и каналджийството, а държавите заявяват, че хибридните кампании на Москва само ще засилят подкрепата им за Украйна.
Диалог с Москва – едва след мира
По данни на германската информационна агенция ДПА преобладаващата част от европейските страни са склонни да преговарят с Русия по основни теми на сигурността чак след като войната в Украйна приключи и бъде възстановен мирът.
Текстът оставя възможност за разговори относно контрола и намаляването на рисковете, но ги обвързва с изпълнението на определени условия. Декларацията настоява и за надеждни и трайни гаранции за сигурността на Украйна, докато продължават преговорите между Украйна и Русия в Абу Даби.
