Министерският съвет се събира в понеделник, 16 ноември, още от 8 часа сутринта на извънредно ранно заседание, за да одобри трите основни финансови закона за 2027 г. Това са държавният бюджет, бюджетът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и бюджетът на Държавното обществено осигуряване. Проектите предвиждат минимална работна заплата от 660 евро, по-високи пенсии и възнаграждения в държавния сектор, както и повече пари за семействата и здравеопазването.
Срещу социалните мерки обаче стои трудната цел да бъде овладян дефицитът, да се свият разходите и да се ограничи растежът на държавния дълг.
От тристранката към парламента
Документите ще определят не само обема на държавните харчове, но и доходите на милиони българи, финансирането на болниците, размера на пенсиите и социалните плащания, както и ресурса, с който ще работят институциите.
Финансовата рамка беше представена на 6 ноември в УНСС от премиера Румен Радев и вицепремиера и министър на финансите Гълъб Донев. След това предложенията бяха обсъдени и със социалните партньори в Националния съвет за тристранно сътрудничество на 12 ноември.
Сега правителството трябва да реши дали да внесе законопроектите в Народното събрание, където ще се разгърне следващият кръг от спорове около параметрите на бюджета. Опозицията вече изрази позиция, като лидерът на БСП определи бюджета на кабинета „Радев“ като разочароващ.
„Бюджет на вразумяването“
Така Гълъб Донев нарече финансовия план за 2027 г. По думите му основната цел е да бъде спряна тенденцията към постоянно растящи публични разходи и финансите да станат отново устойчиви, като при това подкрепата за домакинствата и бизнеса не бъде изоставена.
Кабинетът залага дефицит от 3,5% от БВП за 2027 г., който да се свие до 3,1% през 2028 г. и до 2,4% през 2029 г. За целта разходите по консолидираната фискална програма трябва да паднат от 43,5% от БВП през 2026 г. до 39,6% година по-късно.
Министърът посочи, че мерките отчитат и процедурата по прекомерен дефицит, която Съветът на ЕС задейства спрямо България. Правителството разчита на по-добро събиране на данъци и осигуровки, на борба с укриването на приходи и на по-малко административна тежест.
Премиерът Радев сравни заварената ситуация с публичните финанси с „тежък камион с отказали спирачки“, който се носи надолу по склона към пропастт. Според него задачата на кабинета е да прекъсне този курс и да върне стабилността. При представянето на рамката стана ясно още, че проверки на Сметната палата са открили около 1,8 млрд. евро неразплатени разходи, които трябва да бъдат отразени в държавните разчети.
Заплати, обезщетения и пенсии
Сред най-осезаемите промени е ръстът на минималната заплата до 660 евро от 1 януари 2027 г., при 620 евро в момента. Възнагражденията в бюджетната сфера се предвижда да растат с 5%, а тези на педагогическите специалисти – със 7,5%, като за учителите са осигурени допълнителни 170,5 млн. евро.
Линията на бедност за следващата година се предлага да бъде 443 евро. Минималното дневно обезщетение за безработица ще скочи от 9,21 на 13 евро.
Увеличение има и при майчинството. През втората година обезщетението ще стане 450 евро, а майките, които се върнат на работа в този период, ще получават 75% от сумата вместо досегашните 50%.
За осъвременяване на пенсиите за трудова дейност от 1 юли 2027 г. по швейцарското правило са заделени допълнителни 552,6 млн. евро. Таванът на пенсиите се предвижда да достигне 1874 евро. Девет от общо 12 вида помощи за деца също ще бъдат повишени, за което са предвидени още 72,5 млн. евро.
Повече средства за здраве и образование
В бюджета на НЗОК са заложени 493 млн. евро повече за здравноосигурителни плащания. Още 30 млн. евро отиват за заплатите на лекарите специализанти – тези по държавна поръчка трябва да получават 1900 евро, а за специализиращите извън нея е предвидена сума от 350 евро.
Кабинетът планира средства и за Националната детска болница, професионалното образование, ученическите и студентските стипендии, както и за студентските общежития. Заедно с по-високите семейни помощи и промените в майчинството тези мерки целят да насочат повече публичен ресурс към младите семейства и следващото поколение.
Не всички сектори обаче получават увеличение – в отбраната например заплатите на военните остават замразени.





