В началото на IV век Римската империя преживява едно от най-жестоките гонения срещу християните, организирано от съимператорите Диоклециан и Максимиан. Повлияни от религиозната политика на своите предшественици, те превръщат култа към императора и бог Юпитер в обединяващ център на държавната религиозна система. Отказът да се почитат тези божества се смятал за държавна измяна, наказвана със сурови репресии.
Докато за езичниците било лесно да приемат нови божества, християните категорично отхвърляли всяка форма на идолопоклонничество, изповядвайки само един истински Бог. Това ги превръща в основна цел на държавните гонения, които стигат до изключителна жестокост.
Една от най-трагичните страници в тази история е събитията в Никомидия, източната столица на империята. През 303 г., по време на празнично богослужение на Рождество Христово, храмът в града бил обсаден от войници. Вътре се намирали над 20 000 вярващи, водени от епископ Антим – човек с изключителна отдаденост на своята мисия. Властите, решени да унищожат християнската църква, струпали дърва около сградата и я подпалили.
Огромни пламъци обхванали храма и околните постройки, унищожавайки всичко – сгради и хора. Това масово убийство остава един от последните отчаяни опити на Римската империя да спре разпространението на християнството.
През 311 г., след години на гонения, християнството било признато като религия, когато станало ясно, че неговото унищожение е невъзможно. Жертвите на тези трагични събития остават символ на вярата и устойчивостта на християнската общност.
