„ЦСКА не е за всеки.“ Това изречение, повтаряно от Александър Томаш при всяка удобна възможност, би трябвало да звучи като горда декларация. Вместо това обаче все повече звучи като иронична шега – особено след поредното бледо представяне срещу Ботев (Враца). И не, не резултатът е проблемът. А усещането. Липсата на посока. Идентичност. Характер.
ЦСКА доминира? На хартия – да. На терена – не съвсем. И феновете го виждат. Статистиката може да казва едно, но очите и сърцата усещат друго. Тимът изглежда по-скоро като добре смазана корпоративна машина, отколкото като отбор, готов да играе с душа и страст.
Томаш говори красиво, но играта мълчи
Отношението на Томаш към медиите се промени. Тонът му стана по-мек. Но това не важи за представянето на терена. Там ЦСКА продължава да се лута – без серия от победи, без устойчива форма, без онзи пламък, който кара феновете да вярват. Колкото и да се говори за „доминираща игра“, резултатите и играта не го доказват.
Митове, илюзии и фалшиви очаквания
Да, ЦСКА е в челото на класирането. Но тази позиция е измамна. Защото представянето не вдъхва респект. Не кара съперниците да треперят, нито феновете да мечтаят. А след сериозна подготовка в Турция и уж нова енергия, резултатът е повече от разочароващ.
И да, Томаш не дойде в лесен момент. Но дойде в ЦСКА. Клуб, където няма място за оправдания. Въпреки възможността за Купата на България и участие в Европа, въпросът стои: има ли този отбор визия? И ако има – къде е тя?
Големият въпрос: ЦСКА – за Томаш ли е?
ЦСКА върви напред организационно. Структура, модернизация, мащаб – всичко това е на лице. Но в центъра остава най-неудобният въпрос – дали Александър Томаш е правилният човек за тази мисия? Или просто още един от многото, които преминават през Борисовата градина, оставяйки след себе си само разочарование?
