Новият конституционен съдия Орлин Колев се оказа в центъра на напрежение, след като пое като докладчик делото, което трябва да реши дали прекратяването на процедурата за избор на главен прокурор Борислав Сарафов е било противоконституционно. Юристи настояват, че Колев трябва да си направи отвод заради предварително изразено мнение по казуса още преди назначаването му в Конституционния съд (КС).
Адвокат Грета Ганева коментира, че е налице „очевидна предубеденост“, тъй като Колев публично е заявявал, че промените в Закона за съдебната власт, които спряха избора на Сарафов, нарушават Конституцията. Това според нея поставя под въпрос способността му да бъде безпристрастен. Същото мнение споделя и адвокат Велислав Величков от инициативата „Правосъдие за всеки“, който подчерта, че вътрешното убеждение на съдията вече е формирано и няма как да бъде обективен при разглеждане на делото.
Колев беше избран за съдия в КС на 27 март с подкрепата на ГЕРБ, БСП, ИТН и ДПС. Според вътрешния ред на съда, новите членове поемат първото постъпило дело, поради което именно той стана докладчик по казуса, образуван по искане на Върховния административен съд. Делото оспорва забраната Висшият съдебен съвет с изтекъл мандат да избира „тримата големи“ в съдебната система, както и прекратената процедура за избор на главен прокурор.
Макар Конституцията и законът да не предвиждат процедура за отвод на конституционен съдия, правни експерти настояват за законодателна промяна, която да изключва участието на предубедени магистрати в подобни дела. Въпреки това, бившият съдия от КС Константин Пенчев коментира, че такава практика не е необходима, тъй като се разчита на личната отговорност и морал на всеки съдия. Той подчерта, че съдията-докладчик не взема еднолично решение, а делата се решават с мнозинство.
Към момента Орлин Колев отказва коментар, препращайки въпросите към пресцентъра на Конституционния съд, какъвто официално не съществува. Дали той ще се отведе сам или ще продължи като докладчик — предстои да стане ясно при първото обсъждане на допустимостта на делото.
