На днешния ден православната църква отбелязва Лазаровден – един от значимите християнски празници, посветен на чудото на възкресението на Лазар от Исус Христос. Според църковния календар, празникът се чества винаги в съботата преди Цветница, осем дни преди Великден, и символизира победата на живота над смъртта.
Лазаровден има особено значение в българската народна традиция. Празникът се свързва с порастването на девойките и тяхната готовност за брак. В миналото, на този ден момичетата – наричани лазарки – се обличали в пъстри носии, украсявали се с венци от свежи цветя и обикаляли селото с песни и благословии за здраве и плодородие. Те посещавали домовете, пеели за семейството, нивите и животните, а стопаните ги дарявали с яйца, пари и лакомства.
В духовен план, Лазаровден подготвя вярващите за настъпващите страсти Христови и Възкресението. Освен литургия в чест на Лазар от Витания, църквата почита и паметта на свети мъченик Лазар Български, загинал за вярата през 1802 година.
Празникът се свързва и с Лазарската задушница. В навечерието му жените посещават гробовете на своите близки, прекадяват, наливат вино, палят огньове и раздават обредни храни – варено жито, хлебчета и вода. Този ритуал изразява почитта към починалите и вярването, че на Цветница душите им „се пускат“ от отвъдното.
На Лазаровден имен ден празнуват всички с имена като Лазар, Лазарка, Лазарин, Лазо, Лачо.
Честит празник на всички именици и на всички, които днес се докосват до древната българска традиция!
