Земеделският сектор в Европа, и особено в България, е изправен пред сериозни предизвикателства, свързани с намаляваща достъпност до торове, спадащи цени на зърното, липса на напоителни стратегии и труден достъп до земеделска земя. Това става ясно от анализа на Боян Иванов в новия епизод на подкаста „Динамика на зърнените борси“.
Ценови натиск и слаба реколта без напояване
Цените на зърнените култури продължават низходящия си тренд, а очакванията вече са насочени към новата реколта. Данни показват, че България е на едно от последните места по производителност в ЕС при липса на ефективно напояване – добивите от царевица през 2023 г. са паднали до 280 кг/дка, спрямо над 1000 кг/дка в страни като Испания и Италия.
Решението на българското правителство да продължи доставката на вода от река Арда за напояване на гръцки територии предизвиква сериозни въпроси за стратегическите интереси на страната. Анализаторите предупреждават, че при липса на политика за напояване, климатичните рискове могат да сринат добивите още повече.
Украйна, ЕС и въпросът за зърното
ЕС все още не включва пшеницата и ечемика в защитените категории при търговията с Украйна, което води до седемкратно увеличение на вноса оттам. Според Седрик Беноа от Copa-Cogeca, това поставя европейските зърнопроизводители под заплаха от дългосрочен срив.
Цени на торове: Тренд нагоре въпреки силното евро
Доклад на RaboResearch прогнозира покачване на цените на торовете през цялата 2025 г., въпреки падащите цени на газа. Причините включват търговски бариери, геополитическо напрежение и неизгодни зърнени котировки, които намаляват покупателната способност на фермерите.
„Отрицателният индекс на достъпност при торовете показва, че сривът в търсенето е въпрос на време“, казва Бруно Фонсека, старши анализатор.
Земеделска земя – новите играчи изтласкват фермерите
Пазарът на земеделска земя в Европа претърпява драстични промени – цените растат, а инвеститори извън сектора, особено от енергетиката и строителството, доминират покупките. Това прави придобиването на обработваема земя практически невъзможно за обикновените фермери, алармират експерти от Германия.
„Класическите фактори като почвено качество вече не играят основна роля – водеща е спекулативната инвестиционна логика“, предупреждава брокерът Юлиус Лош.
На фона на всички тези тенденции – скъпа земя, скъпи торове, евтино зърно и политическа несигурност, българските и европейските земеделски производители са изправени пред екзистенциален избор. Ако климатът е извън контрол, стратегическите решения остават единственият инструмент за спасение на сектора.
