Опитът на Хърватия и други източноевропейски държави сочи, че глобалните фактори, а не валутната промяна, са водещи за покачването на цените
Притесненията около поскъпване на живота след приемане на еврото се оказват до голяма степен неоснователни, сочи нов анализ на Фискалния съвет на България. Докладът обобщава инфлационните ефекти в редица източноевропейски страни, които вече са преминали към единната валута, включително Хърватия, Естония, Латвия, Литва и Словакия.
Хърватия: Преход с минимален ефект върху цените
Хърватия прие еврото на 1 януари 2023 г., което предизвика тревоги сред обществото. Данните обаче показват, че инфлационният ефект е бил слаб и краткотраен. През януари 2023 г. инфлацията беше 12,5%, но до март 2025 г. спадна до 4,3%. Оценка на Евростат сочи, че реалното влияние на еврото върху инфлацията е било между 0,04 и 0,20 процентни пункта месечно – пренебрежимо малко.
Въпреки това, в общественото пространство остава усещане за ръст на цените, особено при ежедневни стоки и услуги. Причината е липсата на активна комуникация от институциите, което създава разминаване между статистиката и потребителските възприятия.
Другите примери от региона
Анализът обхваща и ефектите от въвеждането на еврото в:
Естония (2011),
Латвия (2014),
Литва (2015),
Словакия (2009).
И в тези страни се наблюдава временен и умерен скок в цените, особено в сферата на услугите. Данните на Евростат и ЕЦБ отчитат инфлационно влияние от около 0,2–0,3 процентни пункта, което се неутрализирало в рамките на няколко месеца. В дългосрочен план инфлацията остава съпоставима със средната за еврозоната.
Изводи за България
Фискалният съвет подчертава, че глобалните икономически условия – като енергийната криза и проблемите във веригите за доставки – са основният двигател на инфлацията, а не валутната промяна. Съветът препоръчва на българските власти при бъдещо въвеждане на еврото да заложат на ефективни мерки за ценова прозрачност, активна институционална комуникация и силен пазарен контрол, за да се избегнат спекулации и недоволство.
Опитът на съседни страни сочи, че преминаването към еврото не води до дългосрочна инфлация, ако процесът се управлява с внимание и отговорност. За България това означава, че евентуалното приемане на еврото може да бъде икономически стабилно и социално приемливо, стига да бъде добре подготвено.
