Тримесечно проучване сред професионални анализатори на Европейската централна банка показва, че инфлацията в еврозоната ще се повиши средно до 2,7% тази година, но ще се върне близо до целевото ниво от 2% още през следващата година, което са важни новини за паричната политика и пазарите, съобщава town.bg. Респондентите са преразгледали очакванията си за 2026 г., увеличавайки предишната прогноза от 1,8%, и във времевия хоризонт виждат ново покачване на цените до 2,1% през 2027 г. и до 2,0% през 2028 г.
Данните от проучването идват на фона на решението на ЕЦБ през миналата седмица да запази лихвените проценти непроменени, но институцията сигнализира, че по-нататъшно покачване може да бъде разгледано на следващото заседание. Президентът на Бундесбанк Йоахим Нагел каза, че вдигане на лихвите ще бъде необходимо, ако не се наблюдава значително подобрение в инфлационните и икономическите перспективи. Други членове на европейските централни банки изразиха разнопосочни мнения: управителят на Гръцката централна банка Янис Стурнарас предупреди, че рискът от рецесия е „реален“, докато финландският управител Оли Рен заяви, че все още „няма очевидни признаци“ за прехвърляне на по-високата инфлация в икономиката чрез заплати и цени.
Анализът на ЕЦБ в настоящото проучване акцентира върху възможните косвени и вторични ефекти — натрупване на натиск за повишение на заплатите и увеличаване на инфлационните очаквания сред потребителите и фирмите. Корпоративното проучване, включено в изследването, установява, че мартенското поскъпване на петрола се е предало бързо върху продажните цени на повечето стоки и услуги, зависещи от горивата. В същото време някои големи компании изглеждат по-добре защитени срещу енергийните колебания в сравнение с 2022 г., което ограничава чистия негативен ефект върху разходите и маржовете.
Проучването отправя и ясно предупреждение за геополитическите рискове: Интензивният конфликт в Близкия изток може да направи предаването на енергийните разходи към крайни цени по-постепенно, но ако войната не приключи скоро, това вероятно ще доведе до значителни прекъсвания в доставките, допълнителен натиск върху цените и ограничено търсене. Особено изразени са опасенията за потенциален недостиг на водород и хелий — фактори, които биха могли да предизвикат инфлационен шок от типа, наблюдаван по време на пандемията от Covid-19, макар че проучването отбелязва и наличието на смекчаващи фактори като по-слабо глобално търсене.
Според респондентите основната тревога е въздействието на конфликта върху потребителското доверие и крайното потребителско търсене — ефект, който може да отслаби възстановяването и да усложни политическите решения. По отношение на заплатите фирмите очакват забавяне на растежа им до 2,9% и 2,8% съответно тази и следващата година, спрямо 3,5% през 2025 г. Няколко корпоративни респонденти направиха малки корекции нагоре в очакванията си за 2027 г. поради отражението на конфликта, докато по-голям брой виждат новата геополитическа ситуация предимно като риск за повишение.
Докладът на ЕЦБ подчертава, че въпреки средносрочните прогнози за връщане към целта на централната банка, краткосрочните сътресения и възможните вторични ефекти остават от решаващо значение за бъдещата посока на паричната политика. Политическите и пазарните решения в следващите месеци ще зависят в голяма степен от развитието на войната и от това дали натискът върху разходите и нагласите на потребителите ще се предаде по-масово върху икономиката.
Това са новини от източници, които следят развитието отблизо и имат пряк интерес към паричната стабилност в еврозоната и перспективите за растеж; анализът може да бъде полезен за инвеститори, политици и компании при формиране на решения в краткия и средносрочен хоризонт. Статията се вписва в поредицата важни новини, отразявани от таун.бг за въздействието на геополитиката върху икономиката.
Източник: Блумбърг
Абонирайте се за нас в Google News.
