Приемането на еврото няма да доведе до нов спекулативен скок в цените на жилищата в България, твърдят експерти от сектора на недвижимите имоти. Според тях, по-съществени фактори за движението на цените остават инфлацията, политиката на банките и общата икономическа среда, а не самият процес на преминаване към единната европейска валута.
„Спекулативният ръст в цените вече се случи“, коментира пред БНР Иван Велков, вицепрезидент на Световния съвет на експертите към Международната федерация на специалистите по недвижими имоти. Той посочи, че сделките на имотния пазар у нас от години се извършват в евро, което обезсмисля спекулациите, че самото приемане на валутата ще ускори нов ръст на цените.
Велков подчерта, че влиянието на инфлацията е водещо за определянето на цените не само в България, но и в останалата част на Европейския съюз. „Колкото по-умерена е инфлацията, толкова по-стабилни ще бъдат и цените на имотите“, отбеляза той.
Една от ключовите промени след присъединяването към еврозоната ще бъде намаляването на задължителните минимални резерви на банките от 12% на 1%. Очаква се това да освободи около 15 милиарда лева ликвидност. Според някои икономисти този ресурс би могъл да се пренасочи към ипотечно кредитиране, което да доведе до нарастващ натиск върху цените. Иван Велков обаче не споделя това мнение и оценява тази сума като „капка в морето“ на фона на стойността на сградния фонд в страната, която надхвърля няколкостотин милиарда лева.
По-значимо влияние върху пазара, според експерта, оказват европейските средства, инвестирани в инфраструктура и публични проекти. Тези инвестиции често водят до повишено търсене и поскъпване на имотите в съответните райони.
Велков прогнозира, че българският пазар на недвижими имоти ще премине през структурна трансформация, като устойчивото, качествено и съвременно строителство ще стане основно изискване. Жилища с по-ниско качество и остарели характеристики все по-трудно ще намират купувачи.
През 2024 г. цените на жилищата в страната са се увеличили с около 16%, но данните от първото тримесечие на 2025 г. сочат забавяне на този темп до приблизително 6% – знак за стабилизиране и възможен нов етап на развитие на пазара.
