На 7 юни православната църква отбелязва Черешова задушница – един от трите големи възпоменателни дни, посветени на починалите. Вярва се, че на този ден душите на мъртвите се спускат от небето, за да се наредят около трапезата и да вземат от приготвената за тях храна. Традициите и обредите, свързани с Черешова задушница, са наситени с дълбок смисъл и почит към паметта на близките, които вече не са между живите.
Задушницата преди Петдесетница е нарочен възпоменателен ден, свързан с вярването, че след възнесението на Господ входът към рая е отворен и душите на покойниците могат да преминат в царството небесно. По този повод опечалените посещават гробищата, където палят свещи и кандила, поставят цветя, преливат гробовете с вино и кадят с тамян. На трапезата се оставя празно място, а първата хапка и глътка вино не се изяждат и не се пият, а се оставят на земята с думите „За Бог да прости“. На този ден се правят заупокойни служби и общи панихиди, а камбаните бият траурно, напомняйки за грижата към починалите.
Периодът на Черешова задушница е свързан и с черешите – най-популярният плод през този сезон, който често се прибавя към храната за помен. Тази традиция е част от богатия български обреден календар, чрез който се съхранява паметта и почитта към покойните.
