България няма да тръгне по пътя на икономическата нестабилност, която преживяха някои нови членки на еврозоната след присъединяването си. Това увери управителят на Българската народна банка Димитър Радев в интервю за Politico, дни след като Европейската комисия и Европейската централна банка официално одобриха присъединяването на страната към еврозоната от 1 януари 2026 г.
„Фискалната дисциплина е основополагащ принцип в нашата икономическа политика и това няма да се промени с влизането ни в еврозоната“, подчерта Радев. Той изрази увереност, че България ще продължи да поддържа разумен подход към бюджетната политика, въпреки че новият статут ще даде по-широк достъп до външно финансиране.
Примерът с Гърция, където след приемането на еврото се стигна до значителна дългова криза, често се използва като предупреждение. Радев обаче отхвърли притесненията, че България може да повтори този сценарий, като изтъкна устойчивия си ангажимент към макрофинансова стабилност и структурни реформи.
До момента страната се придържаше към режим на валутен борд, който наложи строга фискална дисциплина. С присъединяването към еврозоната този механизъм ще бъде заменен от общите правила на Пакта за стабилност и растеж. Според Радев обаче отговорността за стабилността ще остане на националните власти: „ЕЦБ не може да адаптира политиката си спрямо отделни икономики – ние трябва да се адаптираме към нея.“
Въпреки временни инфлационни колебания в началото на 2025 г., България успя да покрие необходимите критерии – средногодишната инфлация към април се установи на ниво от 2.7%, в рамките на изискуемото. Това беше решаващ фактор за окончателното одобрение на присъединяването.
Промените обаче носят и нови предизвикателства. Изискванията за задължителни минимални резерви за банките ще спаднат драстично – от сегашните 12% до едва 1% според стандартите на ЕЦБ. Това може да ускори кредитирането, което вече показва сериозен ръст – ипотечните заеми са нараснали с 26% за година, а потребителските с 14%.
Радев предупреди, че оттук нататък от ключово значение ще бъде как се управлява новото пространство за финансова маневреност: „Истинският въпрос не е колко можем да заемаме, а как ще използваме дълга – дали ще го насочим към устойчив растеж.“
По отношение на бъдещето на паричната система в еврозоната, управителят на БНБ коментира и възможността за въвеждане на цифрово евро. Въпреки тревогите сред европейските банки, че дигиталната валута може да отслаби банковата система, Радев е убеден, че правилно проектиран модел може да съчетае иновации и стабилност. България активно участва в дебатите и настоява за защита на личните данни и избягване на системни рискове.
„Опитът ни с валутния борд ни е научил да бъдем предпазливи и дисциплинирани“, заяви той. „Това ще бъде нашият актив в новата среда.“
На прага на членството си в еврозоната, България показва решимост не само да се впише в общата монетарна рамка, но и да я укрепи със своята традиция на финансова стабилност и консервативен подход. Радев подчерта, че БНБ ще остане гарант за тази стабилност и ще продължи да работи в интерес на дългосрочната устойчивост на икономиката.
