Актьорът Филип Аврамов, познат на публиката с артистичния си псевдоним Фица, разкрива най-личните и трудни моменти от живота си в откровено интервю за „Тук и сега“. В своята артистична къща в столичния квартал „Надежда“, превърната в уютно убежище за творчество, той говори за болката от загубата, за силата да продължиш напред и за любовта като спасителен бряг. Изкуството за него не е просто професия, а мисия – път, по който върви с вярност и дълбоко лично усещане.
Аврамов не започва творческия си път с театъра – първата му мечта е да пее. Детският радио хор отваря вратата към сцената, но по-късно именно театърът се превръща в неговия живот. „Вярвам в такава мисия. Пътищата ми до ден днешен се пресичат с хора, на които бих могъл да помогна, и те да ми помогнат“, казва той.
Кариерата му минава през трудни периоди – моменти, в които има само едно представление на месец, а хонорарът не стига дори за най-необходимото. Въпреки това, Филип никога не прави компромис с изкуството. За три години отказва близо 40 роли, които не е усещал като свои. „Когато се занимаваш с изкуство, не можеш да мислиш за ток, вода и битови проблеми, докато си на сцената“, казва актьорът.
Най-болезнените спомени за него са свързани със загубата на родителите му. Изправя се пред сцената почти в същия ден, в който майка му си отива. „Изиграх го, защото знам, че тя не би искала да се откажа“, споделя той. Същата сила намира и след смъртта на баща си – в представление, което играе в родния град на майка си, Своге. „Това са изпитания, които само затвърждават вътрешното ми мнение, че съм предопределен да правя това нещо. Смъртта за мен е мотивация да живея“, категоричен е Аврамов.
Днес актьорът намира вдъхновение в децата и любовта. Заедно с партньорката си Христина работят по кауза, свързана с подкрепа за разделени родители, вярвайки, че „децата не бива да страдат от това“. Най-голямото чудо за него е свободата на личния избор. „Не се страхувайте. Бъдете такива, каквито сте. Забравете какво ще си кажат хората“, казва Филип Аврамов – артист, който носи сцената в сърцето си и превръща болката в сила.
